О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр.София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 198 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. С. срещу определение от 01.12.2008 г. на К. окръжен съд по ч.гр.д. № 685 от 2008 г., с което е оставено в сила определение от 22.10.2009 г. на К. районен съд за прекратяване на гр.д. № 2* от 2007 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението към частната жалба жалбоподателката сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците Д. Д. С., С. Л. Б.ов, Р. С. Б.ов и К. С. Б. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 03.12.2008 г., а частната жалба е подадена на 09.12.2008 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице посоченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на К. окръжен съд по ч.гр.д. № 685 от 2008 г. С това определение въззивният съд е оставил в сила определението на К. районен съд за прекратяване на делото с мотив, че предявеният по това дело иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим. Тоест, процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл съда, е за допустимостта на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с цитираното от жалбоподателката Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. Според това решение на ВКС, искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим само за земеделски земи, по отношение на които има висящо административно производство за възстановяване на собствеността пред ОСЗГ или има възможност такова да бъде образувано. В случая, видно от заявление № 223 от 25.02.1992 г., наследниците на А. С. С. са заявили за възстановяване на собствеността само 2,5 дка земеделска земя в м.”Л”, в землището на с. Б.. С решение на ОСЗГ- гр. К. № 5* от 27.09.2007 г. на наследниците на А. С. С. е призната за възстановяване собствеността върху 2,500 дка в тази местност, като 1,398 дка са възстановени реално, а за останалата част от 1,102 дка е постановен отказ за реално възстановяване, поради това че се намира в ДГФ. Това решение на ОСЗГ е било съобщено на заявителката Г. С. на 08.10.2007 г. и няма доказателства да е било обжалвано от нея в предвидения в закона 14-дневен срок за обжалване. С решения № 05 и № 05Р от 09.10.2007 г. са определени имотните граници на признатите и възстановени 1,398 дка по решението от 27.09.2007 г. /имот пл. № 0* с площ от 0,477 дка и имот пл. № 0* с площ от 1,102 дка/. Следователно по отношение на заявените 2,5 дка вече има приключило административно производството по ЗСПЗЗ. Наследниците на А. С. не са заявявали за възстановяне в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ други земеделски земи в м.”Л”, освен горепосочените с площ от 2,5 дка, а с оглед пар.22 от ПЗР към ЗИД на ЗДПЗЗ /ДВ бр.13 от 09.02.2007 г./ вече и нямат възможност да образуват ново административно производство за възстановяване на собствеността върху други земеделски земи, извън заявените до 13.05.2007 г. 2,5 дка в м.”Л”. Поради това и предявеният от наследницата на А. С. Р. А. С. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за земеделска земя в м.”Л” с площ от 1,421 дка, представляваща част от имот № 0*/различна от заявените и възстановени на наследниците на А. С. земи в м.”Л”, представляващи имоти № 0* и № 004136/ е недопустим и правилно образуваното по този иск гражданско дело е било прекратено.
Тъй като не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касационното обжалване на определението на К. окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 01.12.2008 г. на К. окръжен съд по ч.гр.д. № 685 от 2008 г., с което е оставено в сила определение от 22.10.2009 г. на К. районен съд за прекратяване на гр.д. № 2* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.