Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
гр. София,01.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 701 по описа на второ гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 02.11.2007 г. по гр. д. № 2881/05 г. Софийски градски съд е отменил решение от 13.07.2005 г. по гр. д. № 6523/04 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е признал за установено по отношение на „М” ЕАД, че Д. Г. А., Й. Г. А. , Т. Й. А., Й. М. А., М. Й. А. и П. Й. А., представлявана от баща с. Й. М. А., са собственици на имот пл. № 1* от к. л. № 579 по КП на с. Г. от 1956 г. в м. “Г” с площ 1 923 кв. м., сега част от УПИ * в кв. 1 по плана на гр. С., м. ”П” с площ 15 000 кв. м. Отменил е на основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ нот. акт № 11 от 27.03.2000 г.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от „М” ЕАД. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация оспорват жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи установителния иск за собственост въззивният съд е приел че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот, който внесъл в ТКЗС. Имотът бил отчужден за нуждите на ответника, но мероприятието не било реализирано. Съгласно чл. 19 ал. 2 ЗООЗП /отм./ земята се връща на АПК и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се твърди, че съдът не обсъдил всички доказателства в цялост. Ответниците доказали правото с. на собственост върху процесния имот. Доказателствата за собственост на ищците не оборвали правата на ответниците към настоящия момент. За собствеността с. ищците трябвало да бъдат обезщетени с компенсаторни записи. Ответната фирма била включена в списъка по чл. 3 от ЗПСПК, затова според § 11 ал. 2 от ДР на ЗПСПК неин имот не можел да бъде възстановяван на трети лица.
Видно е от данните по делото, че с нот. акт № 150 от 1912 г. Александър Д. бил признат за собственик на нива в м. “Г” с площ 2.1 дка. Ищците са наследници на неговия син Г. А. П. , починал на 16.10.1958 г. В опис-декларация от 1957 г. на името на Г. П. била записана нива в м. “Г” с площ 2.1 дка и с решение № 193 от 04.13.2003 г. ОСЗ с. П. признала и възстановила на наследниците на Г. П. имот № 1* с площ 1.923 дка в м. “Г”. В решението границите на имота са индивидуализирани съгласно скицата към удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Според техническа експертиза, не може документално да се установи идентичност на имота по акта от 1912 г. с възстановения поради липса на стар картен материал. Имотът бил идентифициран чрез аерофотозаснемане през 1950 -1954 г. и проведено анкетиране за граници и съседи. Според вещото лице, 1 300 кв. м. от имота попадали в парцел **** отреден за СПТУ по промишлен и енергиен монтаж. При така установените факти следва да се приеме, че ищците са доказали правото с. на собственост върху претендирания имот.
Доводите в жалбата, че имотът е собственост на ответната фирма, са неоснователни.становено е, че с решение на К. за земята от 29.06.1988 г. 15 дка обработваема земя била отчуждена от АПК “С” и била предоставена на СО “М” за изграждане на СПТУ. Земята била заплатена от СО “М” и включена в баланса на фирмата. С нот. акт № 11 от 27.03.2000 г., на основание чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./, фирма „М” ЕАД била призната за собственик на парцел **** от кв. 1 по плана на гр. С., м. “П” отреден за СПТУ по промишлен и енергиен монтаж, с площ от 15 дка. Според вещото лице, в имота нямало започнат строеж, а на скицата било отбелязано само предвиждането на застроителния план, което не било осъществено. Ответникът не оспорва факта, че мероприятието не е осъществено. Изводът на въззивният съд, че отчуждената земеделска земя е върната на АПК по силата на закона е законосъобразен. Предназначението на селскостопанските земи за други нужди, според ЗООЗП /отм./, може да се изменя с нарочен акт на МС или на К. за земята, включително и когато се определят строителни площадки на социалистически организации. Съгласно чл. 19 ал. 2 от закона, ако предвидените мероприятия не започнат в тригодишен срок от отчуждаването или отреждането, те се отменят и земята се връща на предишния собственик или ползувател. С оглед на тази разпоредба, тъй като предвиденото мероприятие не е започнало в тригодишен срок, земята се връща обратно на АПК и съгласно чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ може да бъде възстановена на предишните собственици. Доводите в жалбата за приложение разпоредбите на ЗПСПК са неоснователни. От една страна, с оглед изложеното по-горе, не може да се приеме че ответното дружество е доказало право на собственост върху имота след 03.08.1991 г., т. е. три години след въвода във владение. От друга страна, действително съгласно § 11 ал. 2 от закона, обн. ДВ бр. 28 от 19.03.2002 г., за търговски дружества, включени в списъците по чл. 3 ал. 1 и ал. 2 изречение второ, правоимащите по ЗОСОИ, по ЗСПЗЗ и по чл. 18 от ЗППДОП /отм./ се обезщетяват само с компенсаторни записи. В случая обаче предмет на иска е установяване правото на собственост върху земята, а не иск по чл. 108 ЗС, за да се обсъжда дали владението може да се предаде реално, или нейният собственик трябва да бъде обезщетен.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед изхода на спора, касаторът им дължи заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.11.2007 г. по гр. д. № 2881/05 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „М” ЕАД гр. С. да заплати на Д. Г. А., Й. Г. А. , Т. Й. А., Й. М. А., М. Й. А. и П. Й. А., представлявана от баща с. Й. М. А., 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: