Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София, 02 юли 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети март …………….. 2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов …………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева …………………………….
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Лилия Гаврилова …………………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова ………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………….. КНОХД № .. 59 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. П. и жалба от С. и Г. И. – граждански ищци и частни обвинители против оправдателна присъда № 261 от 10.11.08 год., постановена по ВНОХД № 201/08 год.
С протеста се визира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. С подаден извън срока по чл. 350, ал.1, вр. чл. 319, ал.1 НК допълнителен протест се сочи и основанието по чл. 348, ал.1, т.1 НПК – незаконосъобразност. Прокурорът от ВКС не поддържа протеста като уточнява, че той е допустим само относно основанието по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Моли да се остави без уважение протеста и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители.
Последните обжалват присъдата като постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Искат да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Защитата пледира протестът и жалбата да се оставят без уважение.
За гражданският ответник по делото „МИНИБУСЕКСПРЕС” О. не се явява повереник, редовно призован.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постановения съдебен акт, сочените основания и доводи и становището на страните по тях, намира протеста и жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С присъда № 81 от 29.06.07 год. по НОХД № 147/07 год. по описа на Старозагорския окръжен съд подсъдимият Д от гр. Б. е признат за виновен в това, че на 04.03.06 год. в с. Б., общ. Стара Загора, при управление на автобус „Сетра 215 НД” с ДК № А* нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 и 2 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. и Ж. И. , като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на осн. чл. 343а, ал.1, б.”г”, вр. чл. 343, ал.3, пр.2, алт.2, б.”б”, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от ПЕТ години. На осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от ДВЕ години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е приел, че деянието не е осъществено при виновно нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Д. К. и гражданският ответник „МИНИБУСЕКСПРЕС” О. – гр. Б. са осъдени солидарно да заплатят на С. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, за смъртта на И. И. в размер на 30 000.00 лв., считано от 04.03.06 год. и за смъртта на Ж. И. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.06, като искът е отхвърлен в останалата му част до сумата 100 000.00 лв. като неоснователен и недоказан. Същите са осъдени солидарно да заплатят на Г. И. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението за смъртта на И. И. в размер на 30 000.00 лв., считано от 04.03.06 год. и за смъртта на Ж. И. – 30 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.06 год. Искът е отхвърлен в останалата му част до сумата от 100 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл по разноските и държавната такса.
По въззивни жалби на Д. К. и „МИНИБУСЕКСПРУС” О. е постановено решение, с което е изменена присъдата, като са намалени наказанието „лишаване от свобода” на ЕДНА година и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” на ЕДНА година. В останалата й част присъдата е потвърдена, като съдът се е произнесъл и по разноските. При това се констатира, че въззивната инстанция не се е произнесла по изпитателния срок, който е останал ПЕТ години и се явява незаконосъобразен съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.2 НК, т.к. надминава срока на наказанието лишаване от свобода с повече от три години.
По касационна жалба на подсъдимия решението изцяло е отменено от ВКС. Делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. В основата на касационното решение е залегнал изводът, че при изяснен механизъм на ПТП не става ясно въз основа на какви доказателства е прието, че при възникналата опасност за движението за подсъдимия в рамките на неговата „опасна зона” сблъсъкът между двете МПС е бил предотвратим. Посочил е, че е от съществено значение въпросът дали К. е имал задължение да допусне неправомерно поведение на движещият се пред него водач, съответно ако е допуснал, какви нарушения на правилата за движение е извършил и съществува ли причинна връзка между тях и настъпилото ПТП.
При новото разглеждане на делото апелативният съд се е съобразил с дадените указания. Разпитал е подсъдимия и всички важни свидетели. Назначил е и е приел допълнителна тройна автотехническа експертиза. С цитираната въззивна присъда е отменил първоинстанционната. Признал е подсъдимият за невинен в това, на 04.03.06 год. като водач да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 и 2 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на И. и Ж. И. , поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343а, ал.1, б. „г”, вр. чл. 343, ал.3, пр.2, алт. ІІ, б. „б”, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в” и чл. 342 НК. Отхвърлил е предявените от С. и Г. И. граждански искове за неимуществени вреди като неоснователни.
Постъпилият в срока по чл. 350, ал.1, вр. чл. 319, ал.1 НПК протест атакува второинстанционната присъда само като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК, като се отчете, че необосноваността не е такова основание. Допълнителният такъв насочва и към нарушение на закона. В тази си част като просрочен не подлежи на разглеждане от касационната инстанция.
Прокурорът приема, че същественото нарушение на процесуалните правила се е изразило в това, че въззивният съд неправилно е обсъдил всички събрани в съдебната фаза доказателства, фактическата обстановка е възприета неправилно и е направен нелогичен анализ на доказателствения материал. С такава насоченост са и повечето от доводите на гражданските ищци и частни обвинители. Настоящата инстанция намира, че това са доводи насочени към необоснованост на съдебния акт, а не на нарушение на чл. 14 НПК. От въззивното дело е видно, че съдът се е съобразил с предходното касационно решение и в пределите на своята компетентност е взел всички мерки за разкриването на обективната истина. Разпитал е подсъдимия и свидетелите, които са очевидци на произшествието. Назначил е, изслушал и приел допълнителна тройна автотехническа експертиза. Анализирал е новосъбраните доказателства и заключения поотделно и в съвкупност със събраните по първоинстанционното дело. Взел е своето решение за невинността на К. по повдигнатото му обвинение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 339, ал.3, вр. чл. 305 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е постановил решението си и какви са правните съображения за същото. От друга страна оправдателната присъда не съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на подсъдимия.
Прокурорът акцентира на отказа на съда да уважи искането на обвинението, експертите, изготвили тройната автотехническа експертиза, да отговорят на допълнителни въпроси, свързани с разположението на лекия автомобил на пътното платно и банкета. Искането се основава на различни възможни хипотези, обсъждани от експертизите. Видно от протокола от съдебното заседание на 10.11.08 год. вещото лице М. е дал изчерпателен и научно аргументиран отговор на въпроса. В рамките на своите правомощия съдът обосновано е мотивирал отказа си, като е приел, че по делото липсват и не е възможно да бъдат събрани по-конкретни данни относно точното местоположение на лекия автомобил върху банкета, респективно – пътното плътно, което прави излишно поставянето на допълнителна задача на експертите. На л. 6 от мотивите отново е обсъдил въпроса. Отразил е категоричното заключение на вещите лица, че независимо от разположението на лекия автомобил на пътя и банкета, изводът за неизбежност на сблъсъка между двете МПС не би се променил, тъй като при изчисленията си експертите са приели най-неблагоприятните за подсъдимия изходни данни. При тези обстоятелства съдът не е допуснал процесуално нарушение, свързано със задълженията по чл. 13 или 14 НПК.
Не е процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 НПК допуснатото просрочване на мотивите. Сроковете по чл. 308, ал.1 и 2 и чл. 340 НПК са инструктивни и имат дисциплиниращ ефект с оглед търсенето на дисциплинарна отговорност или по-слаба атестационна оценка, но не накърняват процесуалните права на страните по делото, тъй като законът е предвидил гаранции за това. Същите са регламентирани в чл. 320, ал.3 и чл. 327 НПК във въззивното производство и чл. 351, ал.3 НПК за касационното. В случая гражданските ищци и частни обвинители са подали в срок своята жалба, като са посочили и двете възможни касационни основания. На осн. чл. 351, ал.3 НПК са представили и писмено допълнение към нея.
Не е нарушен и закона. Нормата на чл. 343 е бланкетна. За да се реализира наказателната отговорност по същата е необходимо да се попълни със съответното съдържание – умишлено нарушение на конкретни правила за движение по пътищата. Като такива по обвинителния акт са вменени тези по: чл. 21, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП. При това се констатират взаимно изключващи се нарушения на правилата за движение – превишена скорост и несъобразена скорост, както и липсата на конкретизация на хипотезите по чл. 20, ал.2 ЗДвП за конкретната пътна обстановка, водещи да нарушаване правото на защита с оглед правилната й организация. С първоинстанциония акт съдът е приел, че деянието не е извършено при нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Присъдата е обжалвана само от подсъдимия и гражданския ответник и в тази си част е влязла в законна сила. Въпреки това при повторното разглеждане на делото въззивният съд е взел отношение и по това нарушение. Обосновано и законосъобразно е приел, че то не е в причинно-следствена връзка с ПТП, аргументирано със заключението на вещите лица, че въпросната скорост няма отношение към автопроизшествието.
На следващо място е нарушението на чл. 20, ал.1 ЗДвП. Нито в обвинителния акт, нито в мотивите на първоинстанционната присъда е обосновано, по какъв начин се установява, че К. не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато автобуса, който е управлявал. Факти за такова поведение по делото не са установени, поради което не може да се търси някаква причинно-следствена връзка със случилото се.
Идентично е положението с визираното нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП. Обвинението и съдът са длъжни, анализирайки установените по делото обстоятелства, с категоричност да посочат с кои обстоятелства подсъдимият не се е съобразил при избора на скоростта за движение в рамките на разрешената, съответно каква опасност за движението е възникнала, с която същият не се е съобразил и не е изпълнил задължението си да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре. Това задължение не е изпълнено при механичното изписване на целия текст на разпоредбата в обстоятелствената част на обвинителния акт, диспозитива на същия и на присъдата и на мотивите към нея. Акцентирано е единствено на „наличието на маневриращ автомобил”, но всяка маневра е правнорегла-ментирана дейност, подчинява се на разпоредбите на закона и следва да се изпълни съгласно правилата, за да се възприеме правилно от другите водачи в движението и да ги задължи да реагират съгласно предписаното от закона.
Взаимната обвързаност на водачите на МПС при движение и правилата, които следва да спазват, налага съвместен анализ на поведението им, за да се вземе решение за допуснатите нарушения и вината при ПТП. Правилно изяснените фактически обстоятелства насочват към точно определена последователност на действията на двамата водачи. Те са се движили един след друг. Пострадалият значително е намалил скоростта си на движение и без подаден десен пътепоказател е навлязъл в десния пътен банкет,но не е преустановил до спиране движението си. При конкретната пътна обстановка това негово действие е могло да се възприеме от подсъдимия единствено като намерение за спиране за престой или паркиране в крайната дясна част на пътното платно във връзка с разпоредбите на чл. 93, ал.1 и 2 и чл. 94, ал.1 и 2 ЗДвП. По правилата на раздел ІХ на глава ІІ ЗДвП той е предприел изпреварване, при което е отклонил автобуса вляво за да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, задължение по чл. 42, ал.2, т.1 ЗДвП. С оглед параметрите на пътното платно и габаритите на рейса частично е навлязъл в насрещната пътна лента. Формално е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП, но нарушението не е в причинно-следствена връзка с ПТП и с нищо не е застрашил движението, тъй като не е имало насрещно такова. В рамките на опасната зона за спиране от автобуса, пострадалият отново, без да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал с ляв пътепоказател, е предприел „обратен завой” на неразрешено място и без възможност същият да се осъществи с една маневра. Грубо е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1, чл. 26, вр. чл. 28, ал.1, т.1, чл. 38, ал.3 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 ППЗвП. Подсъдимият е задействувал спирачната система, но ударът е бил неизбежен, настъпил е в насрещната лента за движение и е довел до съставомерните последици.
При това се поставя въпроса: бил ли е длъжен К. да предвиди настъпването на общественоопасните последици и могъл ли е да направи това. Всеки участник в движението е задължен да спазва правилата за движение, но обосновано е уверен, че това задължение ще бъде спазено и от останалите. С оглед отразеното по-горе К. не е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.1 и 2 ЗДвП и няма причинно-следствена връзка между нарушенията по чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП, вменени му като нарушения с обвинителния акт. Във връзка с приетите фактически обстоятелства настоящата инстанция не намира други правила, които да е нарушил. Не е могъл и да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При ясна видимост, суха и равна настилка и липса на други участници в движението, в района на ПТП не е имало обособено или необособено кръстовище, неравности или други препятствия по пътя, които да предполагат завиване наляво или преодоляването им със съответните маневри. Параметрите на пътното платно и маркировката не са позволявали и са забранявали осъществяването на обратен завой. Нищо в поведението на пострадалия водач не е дало повод, че ще предприеме без своевременно подаден ясен и достатъчен за възприемане сигнал такава маневра и без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещият се след него автобус, и да извърши маневрата, като се съобрази с положението, посоката и скоростта му на движение. На мястото не е имало кръстовище и възможност изобщо да се завие наляво, за да предположи К. такова поведение от другия водач, съответно да изпълни своите задължения да намали скоростта. В този смисъл той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При обстоятелството, че е возил деца, да се изисква от него в създалата си ситуация, да вземе мигновено решение, да остане в пътната лента, като задейства спирачната система, за да избегне евентуален удар е извън задълженията му по закон. От друга страна и при това ударът е бил неизбежен, макар и в друга част на лекия автомобил, съгласно заключението на вещите лица.
При тези съображения присъдата е законосъобразна и постановена при съблюдаване на процесуалните правила. Законосъобразно са отхвърлени и предявените граждански искове.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 261 от 10.11.08 год., постановена по ВНОХД № 201/08 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..