Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание трети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1688/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
К. В. П. е обжалвал въззиввното решение на Пловдивския окръжен съд № 113 от 14.01.2008г. по гр.д. № 2959/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок, съдържа мотивирано изложение на отменителните основания и е процесуално допустима.
Ответниците оспорват жалбата.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд № 91 от 21.09.2006г. по гр.д. № 455/2006гг., с което е уважен предявения отрицателен установителен иск за собственост против К. В. П. като признато, че той не е собственик на 1/5 ид.ч. от недвижим имот – УПИ *,216 кв.316 по плана на гр. П.,Централна градска част .
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на ответника П е учредено право на надстрояване на третия етаж от жилищната сграда като във връзка с реализирането му той е построил барака за инструменти в дворното място, впоследствие преустроена в гараж. Правните изводи на съда са, че макар с оглед разпоредбата на чл.181 ал.3 ЗТСУ/отм./ да не е имало пречка да се придобие по давност идеална част от имота чрез владение на реална част , в случая не е доказан фактическият състав на чл.79 ал.1 ЗС.
В касационната жалба са въведени доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , изразяващо се в невъзприемане на свидетелските показания за упражнявана фактическа власт , характеризираща се като давностно владение, довело до присъщите му правни последици и несъобразяване с разпоредбата на чл.38 ЗС.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон – чл. 38, 64 и 79 ЗС.
По предявен отрицателен установителен иск ищецът не е длъжен да доказва правото си на собственост. Той следва само да се позове на своя титул като условие за допустимостта на процеса, тъй като искът цели да даде защита на застрашено вещно право, а чл.97 ал.1 ГПК /отм./ изисква наличие на правен интерес от провеждане на установителния иск. В случая ищците по настоящото дело са оспорили констативния нотариален акт № 115/2003г., с който праводателите на ответника-касатор К. П. са признати за собственици по давност на 1/5 ид.ч. от дворното място. Във връзка с това оспорване по делото са събрани писмени и гласни доказателства и след цялостното им обсъждане съобразно изискванията на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд е направил законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В случая по делото е установено, че на П. М. е било учредено право на строеж на третия етаж от сградата като при изграждането на етажа е била построена барака в същото дворно място по-късно преустроена в гараж. Следователно ползването на постройката, както и мястото около нея е свързано с реализиране на ограниченото вещно право на строеж. В този случай презумпцията на чл.69 ЗС е неприложима , ответниците е следвало да докажат, че са променили намерението си и са започнали да упражняват фактическата власт за себе си, каквито факти не са установени по делото – засаждането на храсти и облагородяване на мястото не могат да се приемат за действия, които отблъскват владението на собственика и манифестират собственическото отношение на суперфициарния собственик. Ето защо въззивният съд законосъобразно е приел за доказано възражението на ищците за отсъствие на предпоставките за придобиване на мястото по давност. Касаторът неоснователно се позовава на основанието по чл.38 ЗС , защото разпоредбата регулира правоотношенията между етажните собственици , а суперфициарният собственик притежава ограничено вещно право на сградите, без земята. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 113 от 14.01.2008г. по гр.д. № 2959/2006г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: