Р Е Ш Е Н И Е
№566
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание трети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1636/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Б. М. В. и П. М. М., Ц. М. Т. и Н. М. А. са обжалвали въззивното решение на Софийския окръжен съд № 486 от 18.12.2007г. по гр.д. № 940/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е обезсилил решението на К. районен съд от 11.05.2007г. по гр.д. № 394/2005г. и е прекратил производството по делото по искането по чл.431 ал.2 ГПК /отм./, а по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е върнал делото е върнато за ново разглеждане.
Въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в исковата молба и уточнението, направено пред въззивния съд първоинстанционният съд е следвало да разгледа иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като се произнесе налице ли е твърдяното от ищците правно основание за придобиване на собствеността и да отрази в диспозитива дали към миналия момент П. М. е бил собственик на спорния имот.
Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл.98 ал.1 б.”г” ГПК /отм./ ищецът следва да посочи фактите, от които твърди , че произтича неговото субективно материално право, а правното основание се определя от съда. Съгласно разясненията в т.19 на ТР 1/2000 г. на ВКС , ОСГК предмет на разглеждане пред въззивния съд е самия материалноправен спор. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата и въззивният съд е длъжен да направи самостоятелна преценка на допустимостта на иска, да даде правната квалификация и да направи собствени фактически и правни изводи. Проверката на правилността на първоинстанционното решение е не пряк, а краен резултат от дейността на въззивния съд и зависи от това дали изводите на втората инстанция ще съвпаднат с тези на първата. Ето защо различната правна квалификация на иска, която прави въззивната инстанция не обуславя обезсилване на решението като недопустимо, а отмяната му като неправилно.
В разглеждания случай твърденията в исковата молба са, че наследодателят на ищците е бил собственик на имот пл. № 2* к.л.9 от стария кадастрален план на м.”С” кв. Маслово, Община К. като собствеността е възстановена с решение на П. комисия /сега Общинска служба за земеделие/ от 1994г. Ищците са посочили, че предявяват иска на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, но липсват твърдения в исковата молба за наличие на спор към минал момент, а петитумът препраща към обстоятелствената част, в която имотът е описан както с оглед заснемането по стария план, така и по изготвената нова карта на землището. При това съдържание, исковата молба е била нередовна поради непълнота на обстоятелствената част, която частично е била отстранена пред въззивния съд по почин на ищците, които са означили границите по стария план, уточнили са, че искат признаване на собствеността към момента на внасянето на земите в ТКЗС и са посочили придобивното основание на наследодателя, но е останал неизяснен въпросът дали те са подали заявление за възстановяване на собствеността именно на този имот , което обуславя допустимостта на производството съгласно предмета на спора според задължителните засъдилищата в т.1 на ТР1/1997г. на ВКС, ОСГК. Ето защо въззивният съд, който следи служебно за допустимостта на иска е следвало да изиска от Общинската служба за земеделие и преписката за възстановяване на земите на П. М. М. , както и да направи нов доклад по делото с оглед определеното от него правно основание като разпредели отново доказателствената тежест между страните и евентуално да събере нови доказателства, ако такива бъдат поискани. С оглед на изложеното поради допуснатите нарушения на съществени процесуални правила въззивното решение следва да се отмени на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и делото да се върне за ново разглеждуне от друг състав на Софийския окръжен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския окръжен съд № 486 от 18.12.2007г. по гр.д. № 940/2007г. И
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд по реда на отменения ГПК на основание §2 ал.1 ПЗР ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: