Р Е Ш Е Н И Е
№645
гр. София, 08.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1051 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК / отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 271 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 162/07 г. Окръжен съд гр. Г. е отменил решение № 81 от 06.04.2001 г. по гр. д. № 245/00 г. на Районен съд гр. Т.. Постановил е ново решение, с което е осъдил П. Т. М., М. К. М. и Р. И. Т. да предадат на Р. В. С. и К. В. К. владението на двуетажна къща построена в парцел **** от кв. 10 по плана на гр. Т..
С. решението на въззивния съд е подадена жалба от П. и М. М. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация Р. С. , К. К. и Р. Т. оспорват жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел че ищците са собственици по наследство на процесната стара къща, която се владее от ответниците. Собственикът продал само земята на ответниците, но запазил правото си на собственост на къщата безсрочно и тя преминала в собственост на неговите наследници. Изложил е съображения че тя не е приращение към земята, тъй като презумпцията по чл. 92 ЗС била оборена. Не било доказано че сградата е съборена и построена отново, а реставрацията и не променила правото на собственост в полза на ответниците. Според съда, не е налице и хипотезата на чл. 67 ал. 1 ЗС, тъй като сградата не е била съборена, за да започне да започне да тече срок за погасяване правото на строеж.
В касационната жалба се излагат твърдения че съдът не преценил събраните по делото доказателства, което довело до незаконосъобразно прилагане на материалния закон. С договора от 1975 г. било продадено дворното място срещу гледане и издръжка и осигуряване на жилище в новата къща след събаряне на старата. Доказано било, че старата къща е съборена и е изградена отново, като създадената нова вещ по приращение била собственост на собствениците на земята. Неоснователно съдът не приел и доводите на касаторите, че правото на строеж на В. Р. било погасено по давност.
Претендираното право на собственост по отношение на къщата ищците обосновават с правото на собственост на техния наследодател, а ответниците противопоставят твърдения за собственост въз основа разпоредбата на чл. 92 ЗС. Настоящият състав на ВКС счита, че решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след цялостна преценка на писмените и гласни доказателства по делото, както и на констатациите на техническите експертизи. Съобразени са и задължителните указания на ВКС в отменителното решение по приложение на материалния закон.
Установено е по делото, че Р. С. и К. К. са наследници на В. Р. , починал през 1977 г. и на С. Р. , починала през 1994 г., които били в брак от 1932 г. През 1939 г. Васил Р. купил къща с яхър със застроена площ 80 кв. м. и незастроено място с площ 70 кв. м. С нот. акт № 181 от 22.05.1975 г. той продал срещу гледане и издръжка на Р. и И. С. и на П. и М. М. дворно място от 540 кв. м., парцел **** в кв. 10 по плана на гр. Т., без съществуващата в мястото стара къща. Р. и И. С. поели задължение да осигурят на праводателя и съпругата му една жилищна стая от новата къща с ползуване на сервизните помещения, след събаряне на старата сграда.становено е, че от продаденото през 1975 г. дворно място, с действуващия план са обособени два парцела – УПИ ХІІ-1674 в която е построена новата къща и УПИ ХІІІ-1674 с процесната къща. След смъртта на В. Р. , с договор от 17.08.1985 г. неговите наследници продали процесната стара къща на Община гр. Т.. С решение от 22.02.1995 г. по гр. д. № 241/94 г. Районен съд гр. Т. прогласил нищожността на договора от 1985 г. С влязло в сила решение № 25 от 22.04.2002 г. по гр. д. № 412/01 г. на Районен съд гр. Т., искът на К. К. срещу П. и М. М. , Р. С. и Р. Т. , по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, е отхвърлен. Прието е, че договорът е породил вещноправни последици.
Законосъобразно въззивният съд е тълкувал волята на продавача в договора от 1975 г., като съобразил нормата на чл. 20 ЗЗД. В първа точка от договора е записан предмета на договора – продажба на дворното място без съществуващата стара къща. В отделна клауза е изразено условие за осъществяване на продажбата на земята – че купувачите ще построят къща близнак. Цената на договора е посочена в т. 3 – гледане и издръжка на продавача и съпругата му и осигуряване на стая в новата къща, след събаряне на старата къща. Така изразената воля не може да се тълкува в смисъл, че продажбата на земята е обвързана със събарянето на старата къща. Напротив, продавачът е целял да запази собствеността си върху къщата, затова изрично я е изключил от продажбата.говореното предоставяне на стая в новата къща следва да се тълкува като осигуряване на жилище при евентуално събаряне на старата къща, за това страните не са договорили срок за събаряне на къщата.
Неоснователно е и твърдението, че касаторите са придобили по приращение собствеността на къщата като новопостроен обект. Както е разяснено и в отменителното решение, презумпцията че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея е оборима.становено е по делото, че след продажбата на къщата, която била паметник на културата, в периода 1985 – 1987 г. тя била реставрирана от общината. Няма доказателства че същата е била съборена и изградена отново. Според свидетелските показания и заключението на тройната техническа експертиза, къщата по плана от 1955 г. и сега съществуващата къща са идентични по вид, конструкция и външни размери. При реставрацията били подменени отделни носещи елементи – греди и покривна конструкция, но основите не били променяни. В рамките на съществуващата къща била изградена допълнителна паянтова стена, външната веранда била преградена, като допълнително била обособена баня-тоалетна. По план, на втория етаж на старата къща имало чардак с открита тераса, а под него имало незастроена част. При реставрацията тази незастроена част била изградена до втори етаж с тухли. При така установените факти, твърденията в жалбата че е изграден нов обект, който е приращение към терена, е недоказан. Извършването на ремонт и преустройство в старата сграда не променя характера на собствеността. Както е посочено и в отменителното решение на ВКС, възстановяването на съществуващ обект с нови материали и труд не е придобивен способ по чл. 77 ЗС.
Неоснователна е жалбата и в частта, в която се излагат твърдения че правото на строеж е погасено по давност. С придобиване право на собственост върху определен недвижим имот, купувачът придобива и възможността да изгради сграда в него. С построяването на сградата, правото на строеж се трансформира в право на собственост. Ако сградата бъде разрушена, правото на строеж се възстановява и за собственика възниква възможност да изгради отново обекта в първоначалния обем. От разрушаването започва да тече нов срок за упражняване правото на строеж, което ако не бъде реализирано се погасява по давност. В случая обаче, както беше посочено по-горе, няма разрушена сграда и изграждане на нова такава. Правото на строеж се намира в латентно състояние като част от правото на собственост и не може да бъде погасено по давност поради неупражняване, тъй като въобще не е възникнало право да бъде повторно упражнено.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 162/07 г. на Окръжен съд гр. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: