ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№392
гр. София, 15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 393 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от З. К. Б. срещу разпореждане от 25.05.2009 г. по гр. д. № 153/09 г. на Окръжен съд гр. С., с което е върната подадената от нея частна касационна жалба срещу определение № 110 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 153/09 г. на Окръжен съд гр. С.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответниците по касация О. с. Б. и ОСЗ с. Б. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
По жалбата срещу разпореждане от 25.05.2009 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията, респ. разпорежданията, на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Видно е от данните по делото, че с определение № 110 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 153/09 г. Окръжен съд гр. С. е оставил в сила определение № 315 от 09.03.2009 г. по гр. д. № 709/07 г. на Районен съд гр. С., с което производството по исковете с правно основание по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ е прекратено. Срещу определението на въззивния съд ищцата е подала частна касационна жалба. В изложението към жалбата се твърди, че има основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но се излага довод за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съдът е указал на касатора да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което да формулира въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срок процесуалният представител на касатора отново е изложил твърдения, че основанието за допустимост е по т. 3. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал частната жалба като е приел, че нередовностите на жалбата не са неотстранени. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Чл. 285 ГПК определя, че органът който проверява редовността на жалбата е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, въззивният съд трябва да съобщи на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Тази преценка е за допустимост на жалбата от външна, формална страна. Преценката по същество, дали посочените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване отговарят на изискванията на чл. 280 ал. 1 ГПК, е на касационната инстанция. Затова разпореждането за връщане следва да се отмени, като с оглед на процесуална икономия, няма пречки в това производство ВКС се произнесе по допустимостта на частната жалба срещу въззивното определение.
По жалбата срещу определение № 110 от 27.04.2009 г.
Частната жалба срещу определението също е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в противоречие с практиката на ВКС. Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв.
ВКС счита, че няма основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. За да прекрати производството по исковете с правно основание по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ съдът приел, че искът е недопустим, тъй като имотът описан в исковата молба е бил заявен за възстановяване. В мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/96 г. ОСГК на ВС, в цитираната му от касатора му част е посочено, че пропускането на срока по чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, т. е. няма противоречие между двата акта. В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на част от чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата срещу разпореждането е основателна, а жалбата срещу определението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.05.2009 г. по гр. д. № 153/09 г. на Окръжен съд гр. С..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 110 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 153/09 г. Окръжен съд гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: