Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София, 15. 07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 274/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
С. И. П. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд от 15.03.2006г. по гр.д. № 5211/2003г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.218в ал.2 ГПК /отм./ , поради което е процесуално допустима.
Ответникът О. Л. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 37 състав от 13.02.2003г. по гр.д. № 6878/2001г. , с което е уважен иска на О. Л. П. срещу С. И. П., В. Ц. К. , починала в течение на процеса и заместена от дъщеря си М. Кантарджиева- В. на основание чл.17 ЗЗД за установяване, че договорът за дарение, сключен с нот.акт № 169 по нот.дело № 522/1977г. на нотариалната служба при Софийския районен съд е привиден и прикрива покупко-продажба.
Не е било спорно от фактическа страна и е прието от въззивния съд, че страните по делото О. П. и С. П. са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 05.03.1972г. и прекратен с развод с влязло в сила решение на Софийския районен съд, 92 състав по бр.д. № 3148/2004г. на 17.01.2005г. С договор за дарение , оформен с нот.акт № 169/1977г. на Н. служба при Софийския районен съд В. К. и Г. К. са дарили на племенницата на първата от тях С. П. апартамент в гр.софия бул.”Х” № 31-а на І етаж . Впоследствие този апартамент е продаден от С. П. със съгласие на О. П. на дъщеря им Ю. П. с нот.акт № 123/1999г. на нотариус К. К. вписан в Н. камара под № 64.
Правните изводи на въззивният съд са , че относителната симулация при сключването на договора, предмет на нот.акт № 169/1977г. е разкрита от гласните доказателства и заключението на вещото лице, установило удръжки от трудовото възнаграждение на С. П. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката К като е приел, че тя е установила конкретни обстоятелства във връзка с действиетлните правоотношения между страните по договора за дарение от 1977г.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон.
Ищецът О. П. не е страна по договора, за който твърди че е симулативен, затова за него не важи забраната на чл.133 ГПК/отм./ за разкриване на симулацията с гласни доказателства. Тези доказателства обаче следва да бъдат преки и категорично да установяват прикрито съглашение между страните по договора. Не е необходимо да се установяват пряко конкретните уговорки между договарящите, достатъчно е да се докажат обкръжаващи сключването на договора факти, при съвкупната преценка на които може недвусмислено да се разкрие действителната воля на страните по договора. В случая твърденията в исковата молба са, че половината от стойността на апартамента е платена при сключването на договора с налични средства, а останалата част чрез удръжки от заплатата на С. П. в продължение на десет години за погасяване на жилищен заем, отпуснат от ДСК на дарителката. Съдът е приел, че тези твърдения се доказват от показанията на свидетелката К като е мотивирал изводите си за достоверността на нейните показания с преките впечатления, които тя има , както и във връзка с представените писмени доказателства за получени суми по делба от съпруга непосредствено преди придобиването на жилището и направените удръжки от трудовото възнаграждение на съпругата, установено от заключението на вещото лице. Преценката за достоверността на показанията на свидетелите е право на решаващия съд и не подлежи на инстанционен контрол, след като изводът на съда е мотивиран и са спазени процесуалните правила за цялостна преценка на доказателствата. Обстоятелството, че липсват данни за основанието, на което са правени удръжките не опровергава твърдението на ищеца за плащане по договора, а напротив подкрепя го при съпоставянето на установения общ размер на удържаните суми с гласните доказателства, които съдът е кредитирал. Представената декларация-съгласие на съпруга за разпореждането с имота не може да се приеме за решаваща относно взаимоотношенията между страните по оспорената сделка доколкото от формална страна титулът за собственост към момента на разпореждането не е бил оборен относно придобивното основание.
Неоснователен е доводът на касаторката за недопустимост на иска. Вярно е, че установителния иск е субсидиарен, но не може да се отрече правният интерес за ищеца по настоящото дело за самостоятелното му провеждане , след като би могъл да черпи права от възникнала съпружеска имуществена общност само при възмездност на придобиването и в тази връзка той твърди, ча дарението е привидно, а действителната сделка е продажба. В съдебната практика се приема, че е допустим иск за обявяване нищожността на акт, който създава външна представа за наличието на признатите с него права, следователно възраженията си ответницата – касатор , а и на третото лице за правните последици във връзка с разкриване на симулацията след извършеното разпореждане с имота могат да бъдат направени в друг процес, в който се релевират субективни права , породени от настоящото решение за разкриване на симулацията.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд от 15.03.2006г. по гр.д. № 5211/2003г. , ІV-Г отделение
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: