Р Е Ш Е Н И Е
№537
гр. София, 15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 422 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 110 от 06.07.2007 г. по гр. д. № 475/07 г. Районен съд гр. В. е признал за установено по отношение на А. Ц. Л., че Е. В. В. е собственик на товарен автомобил марка ”В” FH12 4×2 рама A4B3A0VB165668, шведска регистрация № CBU977. Отхвърлил е иска на Е. В. срещу А. Л. за предаване владението на автомобила.
С решение № 1* от 14.11.2007 г. по гр. д. № 731/07 г. Окръжен съд гр. В. е отменил частично първоинстанционното решение. Постановил е решение, с което е отхвърлил установителния иск за собственост, като е оставил в сила решението в останалата част.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Е. В. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. Л. оспорва жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че собственик на процесния автомобил е ЕТ ”С”, а не касатора. На 19.12.2005 г. автомобилът влязъл в България, като в документите като изпращач бил вписан ищеца, а получател е ЕТ ”С” с представител А. Л. Вносът бил извършен в съответствие с изискванията на българското законодателство, затова касаторът не бил собственик. Липсата на регистрация, според съда, не означава че автомобилът е останал собственост на касатора.
В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. С писмени доказателства било установено че автомобилът е собственост на ищеца. Митническите декларации и договори били ирелевантни за спора, защото редът за продажба на МПС е уреден в чл. 144 ал. 1 ЗДвП.
Видно е от регистрационен талон, че от 18.10.2003 г. касаторът Е. В. , с местожителство в Ш. , е собственик на товарен автомобил марка „В” FH12 4×2 рама A4B3A0VB165668, с шведска регистрация № CBU977.становено е, че с пълномощно от 22.10.2005 г. Стефан Л. като собственик на ЕТ „С” упълномощил А. Л. да закупи товарен автомобил от чужбина. Според сертификат за движение от 19.12.2005 г., подпечатан от М. Л. , автомобилът преминал границата на България, като получател е А. Л. На 17.08.2006 г. ЕТ „С” продал автомобила на ”А” ЕООД с представител А. Л. , но договорът е без нотариална заверка на подписите.
При тези факти, очевидно е, че се касае за частноправни отношения между страните по делото с международен елемент. Според чл. 12 ал. 2 от К. на международното частно право /КМЧП/ ДВ бр. 42 от 17.05.2005 г., българските съдилища са компетентни да разгледат спор по иск за вещни права върху движими вещи, освен в случаите по чл. 4 и когато вещите се намират в Република България. Затова, преди всичко съдът е следвало да изложи съображения дали е компетентен да разгледа предявения иск за собственост. Съгласно чл. 28 КМЧП, международната компетентност се проверява служебно, като определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.
Ако съдът прецени че е компетентен да разгледа спора, трябва да съобрази решението си с нормите записани в раздел І от глава седма на КМЧП. След като се увери че ищецът е собственик на автомобила, съдът трябва да изложи доводи дали ответникът е придобил собствеността на автомобила с оглед местонахождението на вещта към момента на продажбата. Ако продажбата е извършена в Ш. , според чл. 65 КМЧП, приложимият закон е шведския, а ако продажбата е осъществена в България, следва да се приложи разпоредбата на чл. 144 ЗДвП. Цитираната от съда наредба касае регистрацията на МПС, но в един последващ момент, след като собствеността бъде придобита, затова няма отношение към спора за собственост.
С цел изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът следва да задължи ответника, респективно трето неучаствуващо по делото лице ЕТ ”С”, да докажат твърденията си, че са придобили собствеността, като представят договора, с който касаторът е продал автомобила на А. Л. или на ЕТ “С”, или да представят пълномощно, с което касаторът е възложил на определено лице да продаде автомобила в България. Представеното пълномощно от 22.10.2005 г. и договорът от 17.08.2006 г. не обвързват касатора и не установяват права на собственост на ответника, респ. на друго лице, след като няма доказателства за извършена продажба с участието на касатора. Ирелевантни за спора са и взаимоотношения между касатора от една страна и съдружниците на фирма ЕТ ”И” – П. Й. ” през 2002 г., тъй като няма доказателства касаторът да е съдружник във фирмата, или да е сключил договор за съвместна дейност с нея. Затова и разписката от 01.12.2002 г. не може да бъде свързана с евентуалната продажба на автомобила три години по-късно с цел уреждане на сметки между съдружниците.
С оглед заявеното правно основание на иска, съдът следва да укаже на страните да ангажират и доказателства относно обстоятелството кой държи или владее автомобила към настоящия момент, евентуално да им зададе въпроси по реда на чл. 114 ГПК /отм./.
Като не е проявил активност за установяване на обективната истина и не е указал на страните да представят доказателства за твърдените от тях обстоятелства, както и не е обсъдил и всички направени доводи и възражения, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Действията му са основание за касиране на решението, поради което и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 14.11.2007 г. по гр. д. № 731/07 г. на Окръжен съд гр. В. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: