Р Е Ш Е Н И Е
№570
гр. София, 15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 557 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по реда на чл. 225 и сл. от ГПК вр. с § 152 ал. 2 от ПЗР към ЗИДГПК ДВ бр. 124 от 1997 г. /отм./, вр. с § 2 ал. 14 ГПК.
С решение от 27.05.1997 г. по гр. д. № 6299/96 г. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на Л. С. М., А. Д. Ц. , М. А. Ц. , А. А. Б. , А. А. Х. и З. А. М. срещу В. С. Ц., О. В. Ц., Б. В. Ц. и СО Район ””, за обявяване нищожността на договор от 06.02.1989 г. за продажба на ателие, намиращо се в гр. С., ул. ”Анг. Кънчев” № 2* решение от 13.03.1998 г. по гр. д. № 3560/97 г. СГС е отменил първоинстанционното решение и е дал ход на делото по реда на чл. 208 ал. 2 ГПК/отм./. С решение от 18.11.1998 г. съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. С решение № 329 от 22.08.2005 г. по гр. д. № 277/04г. ВКС ІV ГО е отменил въззивно решение от 18.11.1998 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
С решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. СГС е отхвърлил исковете за нищожност на договора поради нарушение на чл. 13 и чл. 109 ЗС, на чл. 127 и чл. 128 НДИ, по чл. 11 ЗСГ и по чл. 27 ППЗСГ. П. е производството по иска за нищожност по отношение на останалите нарушения. С определение № 373 от 08.10.2007 г. по гр. д. № 1715/07 г., ВКС ІV ГО, е отменил решението в частта имаща характер на определение и е върнал делото в тази част на СГС.
С решение от 06.12.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. СГС е признал за установено, че договорът за продажба е нищожен поради нарушение на чл. 129 НДИ, тъй като заповедта за продажба не била подписана от председателя на ИК на ОбНС и възстановил на основание чл. 7 ЗВСОНИ на ищците двете магазинни помещения. Отхвърлил е исковете за нищожност на продажбата по отношение на другите посочени от ищците нарушения на нормативни актове.
Ищците са подали молба за преглед по реда на надзора на решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. СГС в частта, в която искът е отхвърлен.
От ответниците е постъпила е молба за преглед по реда на надзора срещу решение от 06.12.2007 г. в частта, в която искът е уважен.
Ответникът по молбите СО Район ” С. ” не взема становище.
Молбите за преглед по реда на надзора са допустими. Подадени са в срока по чл. 226 ал. 1 ГПК /отм./ от легитимирани лица и са насочени срещу решения които подлежат на преглед по реда на надзора.
Върховният касационен съд, след като прецени наведените съображения и с оглед очертаните в молбите пороци на решенията, приема за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена.становено е, че наследодателят на ищците А, починал на 07.03.1942 г., придобил собствеността на два магазина от 24.4 кв. м. и от 20.50 кв. м. Не се спори, че магазините са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС. Според техническа експертиза, преди 1951 г. преградната стена между магазините била премахната и те били съединени, като със заключението идентичността на обектите е доказана. На 20.12.1949 г. художниците В. Ц. и Г. К. били настанени под наем в два магазина, съединени в едно помещение – ателие. На 05.03.1986 г. наемателят В. Ц. подал молба за закупуване на ателието. Видно е от оценителен протокол съставен на 13.03.1986 г., че комисия оценила стойността на ателието на 9 186 лв. На 21.04.1986 г. била издадена заповед, с която председателят на Бл. РНС наредил ателието да се продаде на В. Ц. На 06.02.1989 г., бил сключен и договор между него и председателя на ИК на Бл. РНС. Ответниците са наследници на В. Ц.
По молбата за преглед по реда на надзора на ищците:
В молбата ищците твърдят, че с решение от 26.04.2007 г. съдът незаконосъобразно е отхвърлил отделните искове за нищожност на продажбата, поради нарушение на нормативни актове: на чл. 13 ЗС и чл. 109 ЗС, на чл. 127 и чл. 128 НДИ, на чл. 11 ЗСГ, на чл. 27 ППЗСГ за продажба на ателие без одобрен архитектурен проект както и че купувачът имал вила при сключване на сделката.
Доводите в молбата за отмяна на ищците са неоснователни. Съгласно ТР № 1/95 г. ОСГК на ВС, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да посочи конкретните обстоятелства на които основава иска си – пороците на сделката които да сочат нарушения на императивни материално правни норми или такива, свързани с формата или процедурата по придобиването на имота от третото лице. Тези обстоятелства са предмет на доказване в процеса и тяхното установяване обуславя основателността на предявения иск. Като е отхвърлил иска за нарушение на посочените нарушения на закони, съдът е постановил законосъобразно решение. Той е разгледал всяко едно от посочените основания и е изложил доводи за неоснователността им. Правилно е приел, че с оглед момента на извършване на атакуваната продажба, приложимият нормативен акт е Наредба за държавните имоти, ДВ бр. 79 от 14.10.1975 г.,/отм./.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че продажбата не е извършена в нарушение на чл. 13 ЗС, който урежда замяна на обекти. Тъй като в случая обектът е продаден, а не заменен, нормата не се прилага. Продажбата не е в нарушение на нормата на чл. 109 ЗС, тъй като текстът касае защита правото на собственост от неоснователно действие, с което се пречи на собственика да упражнява своето право на собственост, и няма отношение към извършената продажба. Чл. 127 НДИ /отм./ урежда правила за продажба на имоти които са изкупени по реда на ЗСГ и не се отнася за продажба на процесния имот, който е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС. Няма нарушение и на чл. 27 ППЗСГ, тъй като е доказано, че купувачът е бил художник. Твърдението, че няма разрешение за покупка на ателие от председателя на ИК на РНС също е неоснователно, тъй като разрешението се съдържа в заповедта и не е необходимо издаване на два отделни документа. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано твърдението, че купувачът Ц. да не е имал право да купи ателието, тъй като имал вила. Правилно е приел и че преустройството в имота е извършено преди извършване на продажбата, както и преди действието на задължителните правила и норми по ЗТСУ, затова въпросът дали е имало техническо разрешение за преустройство на два магазина за ателие е ирелевантен за спора. Този въпрос е изяснен от техническата експертиза. Няма нарушение на ППЗТСУ, тъй като преустройството е извършено преди настаняването на наследодателя на ответниците, когато не са се прилагали С. правила и норми.
По молбата за преглед по реда на надзора на ответниците:
Ответниците са подали молба за преглед по реда на надзора на решение от 06.12.2007 г. в частта, в която съдът е приел че продажбата е нищожна поради нарушение на чл. 120 НДИ /отм./. Според цитирания текст, продажбата на ателиета и гаражи се извършва въз основа на заповед на председателя на ИК на общинския /районния/ народен съвет. Спорът е дали заповедта е подписана от председателя и ако не е подписана от него, дали последващият сключен договор санира порока.
Настоящият състав счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно въззивният съд е приел, че не е осъществен административно правният елемент от смесения фактически състав на договора за покупко-продажба, включващ освен гражданскоправния елемент и административноправния елемент – решението на председателя на ИК на РНС за нейното извършване. Отбелязването на запетая преди подписа на решението означава, че подписът не е положен от титуляра. Ответниците не са ангажирали доказателства с които да опровергаят това твърдение. Още повече, че подписът върху договора за продавач видимо е различен от този върху заповедта.
Делегирането на правомощие на административен орган е допустимо, доколкото е предвидено в съответен нормативен акт и касае точно определен орган на администрацията. Съгласно чл. 120 ал. 1 НДИ /отм./ продажбата се извършва въз основа на заповед на председателя на ИК на РНС. Материалната компетентност на председателя на ИК на РНС е изключителна и не може да бъде делегирана нито на заместник председателя, нито на секретаря на изпълкома. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 121 ал. 1 от същата наредба, която за разлика от чл. 120 ал. 1 предвижда такава възможност, но само при сключване на договора, като позволява той да бъде подписан освен от председателя и от друг, натоварен от него член на изпълнителния комитет. Нищожността на заповедта по чл. 120 ал. 1 НДИ /отм./ води до нищожност на договора поради неосъществяване на цялостния фактически състав на сделката и подписването му от председателя на ИК на РНС не санира продажбата.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице основания за отмяна на решението. Преглед по реда на надзора се допуска при нарушения, допуснати по чл. 207 букви „а”, „б” и „г” ГПК /отм./ – когато решението противоречи на закона, когато при разглеждане на делото или при постановяване на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и когато решението е необосновано. Решенията на СГС са обосновани, постановени са при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон и не са налице предпоставките по чл. 225 ал. 3 вр. с чл. 207 б. “а”, “б” и “г” ГПК /отм./.
Страните претендират за присъждане на разноски. С оглед неоснователността на двете молби, страните не си дължат разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молбата за преглед по реда на надзора на Л. С. М., М. А. Ц. , А. А. Б. , А. А. Х. и З. А. М. на решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. на СГС.
ОСТАВЯ без уважение молбата на В. Ц. , О. Ц. и Б. Ц. срещу решение от 06.12.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: