Решение №418 от 17.7.2009 по гр. дело №1091/1091 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 418
 
София, 17. 07. 2009 година
 
 
         В ИМЕТО НА НАРОДА
 
           Върховният касационен съд на Република България, Първо  гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и девети април  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                       ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                            
при участието на секретаря   Анета Иванова 
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело №  1091/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
 
Производството е по §2 ал.3 ПЗР ГПК във връзка с чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./.
Б. А. Р. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, Брачно отделение, І-ви въззивен състав № 322 от 04.12.2007г. по гр.д. № 37/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Б. П. Л. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Произовдството е по чл.72 СК.
С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 82 състав № 127 от 10.10.2006г. по гр.д. № 2207/2005г., с което е отхвърлен иска на Б. А. Р. за издаване на задграничен паспорт на малолетната А. Б. Р. , родена на 30.11.2001г. и разрешение за пътуване само с бащата извън пределите на страната за ваканции, почивки и други пътувания.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е
 
постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.
Страните по делото са бивши съпрузи като бракът между тях е прекратен с развод с влязло в сила решение по чл.99 ал.3 СК. Съгласно одобреното от брачния съд споразумение упражняването на родителските права по отношение на непълнолетната дъщеря А. Р. родена на 30.11.2001г. е предоставено на майката и е определен режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца , 25 дни през лятото извън годишния отпуск на майката , както и по коледните и новогодишните празници.
По настоящото дело ищецът е поискал да бъде постановено решение по чл.72 СК , което да замести съгласието на майката детето да пътува с баща си при всякакви пътувания, ваканции , почивки и други извън пределите на страната.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че такова разрешение не може да бъде дадено, защото макар правото на свободно придвижване да българските граждани да е конституционно гарантирано и по принцип да е в интерес на детето да пътува и да опознова други страни и култури, така както е формулирано искането би влязло в колизия с влязлото в сила решение по чл. 106 СК и установения режим на лични контакти на бащата с детето. Това становище е законосъобразно. Правилно съдът е преценил, че както на родителя, който не упражнява родителски права следва да се гарантира режим на лични контакти с детето, така и на този, на когото са предоставени следва да се осигури възможност да ги упражнява пълноценно. В случая искането се свежда до разрешаване на един неограничен режим на пътуване, който не дава гаранции за изпълнение на утвърденото от съда споразумение между съпрузите за родителските права. Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът би могъл сам да определи други рамки, в които да даде разрешението, защото в случая не става въпрос за частично или изцяло уважаване на иска, а за специфично производство на спорна съдебна администрация, в което съдът е обвързан с направеното искане. Доводите на касатора във връзка с трудностите му да осъществява лични контакти с дъщеря касаят изпълнението на влязлото в сила решение по чл.106 СК за родителските права и не са относими към предмета на настоящото дело, свързан единствено с възможността за задгранично пътуване. С оглед на събраните по делото доказателства, че и понастоящем са налице разногласия между родителите във връзка с упражняване на родителските права, постановяване на решение, заместващо съгласието на майката в широкия обем, в който е поискано би породило допълнително спорове между тях, което не е в интерес на детето. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, Брачно отделение, І-ви въззивен състав № 322 от 04.12.2007г. по гр.д. № 37/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top