ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№434
София, 22.07.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 404 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 21.04.2009 г. по гр.д. № 2964/2009 за прекратяване на въззивното производство.
Недоволен от определението е жалбоподателят А. за с. п. , София, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивната жалба е допустима.
Ответницата по жалбата Р. И. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът няма интерес да обжалва решението, с което предявеният иск е отхвърлен, ако претендира, че искът е неоснователен на друго основание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че ищецът няма интерес да обжалва съдебно решение, с което предявеният иск е отхвърлен.
Предявен е иск за обезщетение при условията на ограничена имуществена отговорност на работника. В хода на производството по делото страните са уговорили погасителен план и претендираното обезщетение е изплатено. Първоинстанционният съд е отхвърлел иска, като е приел, че работникът не отговаря за причинените вреди. Това решение е обжалвано с въззивна жалба, в която въззивникът е заявил, че ако искът е неоснователен, то е, защото задължението е погасено чрез плащане, а не защото то не съществува.
Съгласно т. 18 ТР № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000 страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Това решение на ВКС се основава на разбирането, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което страната няма правен интерес да обжалва само мотивите на решението, при положение че диспозитивът я удовлетворява като резултат. Доколкото всеки отделен случай може да бъде отнесен към това разбиране, приложимостта на това разрешение е вън от всякакво съмнение. Съществуват обаче случаи, при което е възможно диспозитивът на решението да удовлетворява страната като резултат само формално. Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението има сила на пресъдено нещо и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на прихващане. За ответника по един осъдителен иск обаче не е безразлично дали паричното му задължение ще бъде отречено поради това, че не е възникнало, или поради прихващането му с негово насрещно вземане в същия размер. Диспозитивът на решението, с което искът е отхвърлен поради извършено прихващане, е еднакъв с диспозитива на решението, с което искът е отхвърлен поради това, че претендираното вземане не е възникнало. Първото решение обаче установява със сила на пресъдено нещо несъществуването на две вземания – това на ищеца и това на ответника, а второто решение – несъществуването на едно вземане – това на ищеца. Ответникът го удовлетворява това, че задължението му не съществува, но никак не го удовлетворява това, че и неговото насрещно вземане не съществува. Ако той е оспорил възникването на задължението си и евентуално е направил възражение за прихващане, той с основание няма да е доволен от решението, в което съдът е подминал въпроса за възникването на задължението и обстойно е разгледал евентуалното възражение за прихващане, като го е уважил. В този случай очевидно диспозитивът на решението не удовлетворява ответника и той има право да го обжалва.
ТР № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000 няма приложение, когато постановеното решение не удовлетворява страната като резултат.
Ищецът винаги има правен интерес да обжалва решението, с което е отхвърлен предявеният от него иск. Ако в хода на производството по делото той е изразил становище, че предявеният от него иск е неоснователен, без да направи изричен отказ от иска, съдът е длъжен да постанови решение. Така постановеното решение може да бъде обжалвано от ищеца, не само когато съдът е приел за установено, че претендираното вземане не е възникнало, но също и когато е приел, че то е погасено не по признатия от ищеца начин.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на решение по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд от 21.04.2009 г. по гр.д. № 2964/2009.
Връща делото на Софийския градски съд за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на решение по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.