РЕШЕНИЕ
№ 558
София, 12. август 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 196 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “б” ГПК (отм.) решението на Софийския апелативен съд от 16.07.2007 г. по гр.д. № 434/2007, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 27.11.2006 г. по гр.д. № 1314/2005, като е уважен частично предявеният иск по чл. 49 ЗЗД.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец С. Т. Т., който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че размерът на присъденото обезщетение съответства на вредите от публикуването с цел печалба на невярна опозоряваща информация за него, като публична личност.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник “Н” ООД, София, който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че той е възложил на авторите на увреждащата статия написването й или е одобрил съдържанието или заглавието й, както и че издаваното от него списание “М” е идентично с посочения в исковата молба вестник “Ш”. Касаторът ответник счита също, че след като дипломът не е издаден в съответствие с правилника на Музикалната академия, има нещо нередно и заглавието на статията “С” не бива да се тълкува в смисъл, че е извършена търговска сделка.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, ги намира неоснователни поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че приложеното към исковата молба копие от печатен материал със заглавие “С” е публикувано в брой 9 от месец октомври 2004 г. на издаваното от ответника списание “Ш”. В материала се сочи, че дипломът е взет по втория начин, бил е спазарен с ректора на академията предварително и е връчен публично след 12 годишно прекъсване в нарушение на академичния правилник, след като са изгубени студентските права. От изложеното в материала истина е само това че дипломът е получен 12 години след успешното полагане на първия държавен изпит. Според приложимите правила в Музикалната академия не е съществувала правна пречка вторият държавен изпит да бъде положен толкова време след успешното полагане на първия държавен изпит. След излизането на материала ищецът е бил разстроен емоционално, тъй като е положил големи усилия да се подготви отлично за изпита, а е публично упрекнат, че е извършил нещо незаконно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ответникът отговаря за вредите от публикувани в негово издание печатни материали, съдържащи невярна опозоряваща информация. Без значение е дали в исковата молба изданието е наречено “вестник” вместо “списание” (магазин на английски език), след като приложеното към нея копие от публикувания материал е снето от действително съществуващо издание на ответника. Също правилно съдът е приел, че поведението на автора, за чиито действия отговаря ответникът, е противоправно. Авторът има право да изнася информация, която, ако не е посочен източникът, според добросъвестните му усилия да я провери, е вярна, както и свободно да изрази своето мнение. В случая информацията за 12-годишно прекъсване е вярна, а изявленията, че е нарушен академичния правилник и студентските права са изгубени, са мнения на автора, които могат да бъдат свободно изразявани. Изявленията, че дипломът е спазарен с ректора на академията и е “купен” – получен срещу заплащане или предоставяне на друга материална облага, са за факти и са неверни. Ответникът не е представил доказателства да ги е проверявал по какъвто и да било начин, обратното доказано е, че ищецът се е подготвил за втория държавен изпит, явил се е пред надлежна изпитна комисия и е получил отлична оценка.
В случая от вярната информация, че между полагането на първия и втория държавен изпит са изминали 12 години и мненията (които могат да бъдат изразявани свободно), че студентските права на ищеца са изгубени, което не му позволява да се яви на втория държавен изпит, авторът на материала прави опозоряващото ищеца внушение, че той се е дипломирал срещу заплащане или предоставяне на друга материална облага, което е противоправно.
Също правилно въззивният съд е приел, че когато разпространяваната информация е станала публично достояние и е стигнала до ищеца, той се е разстроил емоционално, което е придобило различни проявни форми и правилно е преценил, че за изтърпените от ищеца негативни изживявания размерът на дължимото обезщетение по справедливост е 6.000 лева.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски за касационната инстанция не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 16.07.2007 г. по гр.д. № 434/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.