РЕШЕНИЕ
№ 559
София, 12. август 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 250 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 09.07.2007 г. по гр.д. № 1059/2007, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 1442/2006, с което е отхвърлен предявения иск за делба.
Недоволен от решението е касаторът Д. Ц. К., който го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че той не може да упражни правото си на запазена част, след като не е приел наследството под опис и въпреки че това право му е признато от заветницата.
Ответницата по жалбата В. Г. Д. я оспорва, като счита, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е единствен син на наследодателя, който е завещал на ответницата процесното жилище. Той има право на запазена част, но тъй като не е приел наследството под опис, накърняването й не може да бъде установено. Наследството включва освен завещания имот и движими вещи, които са извън делбата, но влизат в наследствената маса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ищецът е с право на запазена част да размера на ? ид.ч. от наследството на баща си. Също правилно въззивният съд е приел, че основателността на предявения иск за делба зависи от това, дели тази част е накърнена от извършения завет в полза на ответницата.
По същество правилно въззивният съд е приел, че изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН има доказателствено значение и заветникът, който не е наследник по закон може да се брани с възражение за неприемане на наследството под опис. Неоснователно обаче въззивният съд е приел, че признанието на запазената част от заветника не е доказателствено средство.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.).
По делото е установено, че ищецът е единствен син на наследодателя, който е завещал на ответницата (ненаследник по закон) процесното жилище. Той има право на запазена част до размера на ? от наследственото имущество и не е приел наследството под опис. Освен процесното жилище наследството включва и движими вещи, но страните не им отдават значение, тъй като в сключената след откриването му спогодба ответницата признава правото на ищеца върху ? ид.ч. от жилището.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че приемането на наследство под опис не е условие, без наличието на което не може да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част. Изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН има единствено доказателствено значение и се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Това изискване например не се взема предвид, тъй като е лишено от смисъл, когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание. То има смисъл, само когато се иска намаляването на завети и дарения. В тези случаи приемането на наследството под опис има смисъл, когато наследникът със запазена част е живял с наследодателя, бил е въведен в наследството при условията на чл. 10 ЗЛС или е ползвал по някакъв начин имуществото или част от него.
По делото е установено, че ищецът не е ползвал никаква част от имуществото на наследодателя, а заветницата е живяла с наследодателя и при откриване на наследството цялото му имущество е било в нейно държане. Без нейното съдействие приемането на наследството под опис от наследника със запазена част в уреденото в глава LII ГПК охранително производство е било невъзможно. То не е било и необходимо, тъй като в сключената 20.05.2000 г. спогодба заветницата признава правото на ищеца на запазена част до размера на ? ид.ч. от завещания имот, т.е. в пълен обем. Това признание, при действието на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) не обвързва съда, но трябва да бъде преценено с оглед на всички обстоятелства по делото.
Видно от изложеното ищецът има право на запазена част, тя е накърнена от извършения в полза на ответницата завет, поради което той следва да бъде съответно намален, като исканата делбата бъде допусната при равни квоти. Доколкото не се претендират никакви пороци на сключената спогодба, неоснователни са всякакви претенции за принос към наследството.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 09.07.2007 г. по гр.д. № 1059/2007.
ДОПУСКА делба между Д. Ц. К. от П. и В. Г. Д. от П. при равни квоти на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6/21, находящ се на ет. 2 в сградата на бл. 245 вх. А в ж.к. “И”, П. , състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения с площ 52,22 кв.м., при граници: апартаменти 5/20, 4/22, апартамент от вх. Б и стълбище, с принадлежащите избено помещения № 21 с площ 4,75 кв.м., при съседи: изба № 20 и 22, както и 1,041% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.