РЕШЕНИЕ
№ 639
София, 17. август 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 454 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2007 г. по гр.д. № 575/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК е отхвърлен предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Недоволни от решението са касаторите Я. А. Д. и Г. А. Д., които го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно въззивният съд е приел, че ответниците имат права върху имота, без да е установено, какви са правата на техния наследодател преди внасянето на имота в ТКЗС. Истците считат също, че от заключението на техническата експертиза, доказателствата за ползването на имота като кариера за пръст и разпита на свидетелите е установено правото на наследодателката им върху процесната земя, която е част от земите й в с. Б. поле и се намира в землището на П. на запад от К. шосе.
Ответниците по жалбата Е. Г. С. и П. Г. Ж. я оспорват, като считат, че истците не са доказали придобиването по давност на процесната земя от наследодателката им и правилно въззивният съд е приел, че местонахождението на имота й не може да бъде установено.
Ответниците по жалбата Е. В. Л. и И. В. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дядото на истците е притежавал земеделска земя в землището на с. Б. поле, но не може да се установи, как са били разположени отделните имоти и дали процесният е част от предоставения на наследодателката на истците. Имот от западната страна на пътя е ползван за кариера за пръст, но липсват следи от изкопни работи непосредствено до пътя, където се намира процесният имот, поради което правото на собственост на наследодателката на истците не се установява по несъмнен начин.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че е предявен иск за собственост на част от земеделски имот с площ от около 0,2 дка, част от нива, която се претендира да е принадлежала на наследодателката на истците и сега представлява тясна ивица между възстановения имот на истците и К. шосе. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил безспорното между страните обстоятелство, че в землището на с. Б. поле на страните са възстановени две съседни ниви: на ответниците – северната, а на истците – южната, а в землището на П. ивицата до К. шосе е възстановена на ответниците, но не и на истците. Съдът превратно е тълкувал обстоятелството, че изкопните работи за извличането на пръст са извършвани на известно разстояние от шосето, от което е направил погрешния извод, че нивата на наследодателката на истците не се е простирала до К. шосе.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК.
По делото е установено, че истците са наследници на Б. Я. , която е притежавала нива от 6,5 дка в местността “П” съгласно емлячния регистър от 1949 г., която през 1950 г. е освободена от държавната керамична фабрика от използване като кариера за пръст. Нивата е граничила на изток с К. шосе, но от ПК Б. поле е възстановена в стари реални граници само тази нейна част, която се намира в това землище, а тясната ивица до шосето (то не е премествано), която се намира в землището на П. е възстановена на ответниците, на които с план за земеразделяне е възстановена съседната нива от север.
Видно от изложеното наследодателката на истците Б. Я. е притежавала както частта от нивата в м. “П”, която сега попада в землището на с. Б. поле, така и процесната част от същата нива, до К. шосе, която попада в землището на П.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2007 г. по гр.д. № 575/2007.
ПРИЗНА ВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Я. А. Д. и Г. А. Д. от П. , от една страна и Е. В. Л. от П. , Е. Г. С., П. Г. Ж., и И. В. С. от с. Б. поле, от друга страна, че наследодателката на първите двама Б. А. Я. е била собственица на частта от нива с площ 0,2 дка в землището на П. , ограничена с буквите И-З-Л-К-И, оцветена в оранжево по скица № 2 към допълнителното заключение на вещото лице Е. Ш. от 21.11.2003 г. по гр.д. № 3566/2002 на Пловдивския районен съд, което да се счита неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Е. В. Л. от П. , Е. Г. С., П. Г. Ж., и И. В. С. от с. Б. поле да заплатят на Я. А. Д. и Г. А. Д. от П. , сумата 969,20 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.