О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 02.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4803/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. окръжна п. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 30.VІІ.2008 г. по в.гр.д. № 110/2008 г. в частите, с които е оставено в сила решението на Русенския районен съд по гр.д. № 1959/2007 г.за уважаване на претенцията за имуществени вреди в размер на 500 лв за адв.хонорар по наказателното дело и за присъдените 6000 лв неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.2 от Закона за отговорността на държавана и общините за вреди (ЗОДОВ) на ищеца С. Б. Б.. Поддържат се оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква наличие на противоречива съдебна практика – чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 пр.1- за точното прилагане на закона при определяне размера на обезщетението.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от С. Б. Б. от гр. Р. чрез адв. А от Р. АК, в който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна по подробно изложени съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима относно обезщетението на неимуществени вреди. Относно присъдените имуществени вреди в размер на 500 лв жалбата е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемия интерес по тази претенция е под определения в този текст минимален размер 1000 лв. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът С. Б. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 123 ал.4 във вр. с ал.1 и по чл. 134 ал.4 във вр. с ал.1 от НК с постановление на Р. окръжна п. от 27.V.1996 г., като по обвинителен акт от 25.ІV.2000 г. на същата п. срещу него и друг подсъдим е било образувано нох дело № 199/2000 г., по което е постановена осъдителна присъда на Русенския окръжен съд. Последната е отменена с решение от 20.ІІ.2001 г. от В. Търновския апелативен съд и делото е върнато Р. окръжна п. за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Нов обвинителен акт е внесен на 19. ХІІ.2001 г. срещу ищеца, по който е образувано нох дело № 1/2002 г. на Русенския окръжен съд, приключило с оправдателна присъда за ищеца., влязла в сила на 8.ІІІ.2002 г. За причинените неимуществени вреди от продължилото близо 6 години разследване в досъдебната фаза и разглеждане на наказателно общ характер дело с повдигнати и поддържани обвинения за причинена смърт на едно лице и тежка телесна повреда на друг пострадал според обжалваното пред ВКС въззивно решение Русенският окръжен съд е приел, че дължимото обезщетение за тези вреди е в размер на 6000 лв, в която част е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт на районния съд, присъждащ обезщетение за тези вреди в размер на 7000 лв. При определяне на дължимата сума съдът е взел предвид конкретните доказателства по делото относно влошеното здравословно състояние на ищеца, заболял от диабет и средно тежка форма на хипертония, установени от медицинска документация, както и свидетелските показания за промяната в живота, професионалните и социални контакти на ищеца, отражението върху психиката и характера му, неблагоприятния ефект върху семейните взаимоотношения на неоснователно поддържаното обвинение в значителен период от време. Присъдената сума е съобразена с критерия на чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетение на претърпените болки и страдания, причинени от органите по чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ във връзка с обвинението. Към касационната жалба не са приложени съдебни актове за присъдени различни по размер обезщетения за причинени вреди по сходни по тежест случаи, поради което доводите за наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК са неподкрепени от данни от съдебната практика по приложението на ЗОДОВ при подобни казуси. Не е налице и основанието по т.3 на чл. 280 ал.1 от ГПК – законодателната уредба е ясна и не изисква тълкуване.
С оглед на изложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. окръжна п. срещу решението на Русенския окръжен съд от 30.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 110/2008 г. в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди на С. Б. Б. в размер на 500 лв за разноските по наказателното дело на основание чл. 286 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с чл. 280 ал.2 от ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на С. Б. в размер на 6000 лв.
В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
В частта, с която не е допуснато касационното обжалване за неимуществените вреди, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: