Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
София, 15 септември 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети юни ……………….. 2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов …………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ……………………………
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Иванка Илиева ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ……….., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………… КНОХД № .. 321 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Д против решение № 37/09 год., постановено по ВНОХД № 25/09 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 14 от 25.11.08 год. на Софийски градски съд. В жалбата, в допълнението към нея и писмената защита се визират всички касационни основания, но се сочат доводи единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се намали същото. Жалбата се поддържа пред ВКС.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, направеното искане, становищата и доводите на страните, намира следното:
Съдебното производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК, като Д. Х. изцяло е признал фактите, изложени в обвинителния акт, поради което се е възползвал от привилегията на чл. 373, ал.2 НПК наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК. С цитираната присъда е признат за виновен в това, че на 07.07.08 год. в гр. С. при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 275.00 лв. от владението на Г. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а”, вр. чл. 18, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия и се е произнесъл по разноските.
С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3 НПК и материалният закон е приложен правилно. Доводите за индивидуализацията на наказанието на Х. при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства пред настоящата инстанция изцяло преповтарят тези от първоинстанционното и въззивното производство. Предходните съдебни състави не са ги уважили, като са изложили убедителни мотиви за това. В тази насока въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал.2 НПК, като е посочил основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия. При предпоставката по чл. 372, ал.2 НПК и предвидена санкция за извършеното престъпление от пет до петнадесет години лишаване от свобода наложеното на Х. наказание отговаря на целите по чл. 36 НК и с оглед динамиката на този вид посегателства не следва да бъде намалено.
При тези съображения жалбата е неоснователна.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 18.02.09 год. по ВНОХД № 25/09 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..