ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519
София, 18. септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 414 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 30.04.2009 г. по ч.гр.д. № 3888/2009, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 04.03.2009 г. по гр.д. № 6821/2008 за спиране на производството по делото.
Недоволен от определението е касаторът Н. А. Б. , представляван от адв. А от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на оспорването на произхода за производството по иск за установяване на правото на наследяване, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Д. К. , М. К. и И. Г. – К. я оспорват като считат, че производството за установяване факта на произхода има преюдициално значение за производството за установяване на правото на наследяване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и прегражда развитието на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че при наличието на две висящи производства с предмет факта на произхода на едно лице от бащата и правото на същото лице да наследи сочения като баща, следва да бъде спряно производството с предмет правото на наследяване, тъй като съществуването на това право се обуславя от факта на произхода.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалвания акт, но той няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него съществува трайно установена съдебна практика, че съществуването на правото на наследяване се обуславя от факта на произхода, която е съобразена от въззивния съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 30.04.2009 г. по ч.гр.д. № 3888/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.