Р Е Ш Е Н И Е
№ 688
гр.София, 24.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1182 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Р. и М. Н. Р. срещу решение № R-I-185 от 03.12.2007 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 340 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 708 от 09.06.2005 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 1* от 2004 г. за уважаване на предявения от Г. Е. Р., Е. Т. З. и Т. Д. Р. срещу касаторите иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на внасянето им в ТКЗС наследодателят на ищците Г, починал през 1995 г., е бил собственик на ? ид.ч. от имот пл. № 697 с площ от 380 кв.мл. и на имот пл. № 698 с площ от 4 570 кв.м. в кв.25 по сегадействащия кадастрален план на гр. Б., ж.к.”Л”, м.„М”, представляващи част от имот пл. № 363 по плана на гр. Б. от 1949 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”б” и ”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като по отношение на ищците е постановено решение на ПК-гр. Бургас № 9* от 05.05.1998 г., с което е възстановено правото на собственост на ищците като наследници на Г. Р. върху овощна градина в м.”М” от 0,971 дка, а за останалите 6,838 дка е направен отказ и е определено, че следва да се изплати обезщетение. На 08.06.2000 г. на ищците били изплатени поименни компенсаторни бонове за този имот. Следователно, ищците били реализирали правата си за частта от имота, получена при делбата през 1943 г. от техния наследодател Г, поради което нямали право да претендират повторно имуществени права върху частта, получена при делбата от 1943 г. от наследодателя на ответниците Н. Н. и по неясни съображения съдът отказал да признае извършената между наследодателя на ищците Г наследодателя на ответниците Н делба на имота от 1943 г. Нямало законов тест, който да отричал валидността на извършена делба поради невъзможност да се установи местоположението на разделителната линия между двете новообразувани ниви. Процесният договор за делба бил сключен при спазване на процедурата по чл.974 от ЗГС /отм./- подписите на съделителите под договора били нотариално заверени, а образуваните при делбата две ниви били точно индивидуализирани с площ и граници. При това положение с извършването на делбата настъпило вещно-прехвърлително действие и наследодателят на касаторите станал изключителен собственик на процесните два имота. При разглеждане на делото било допуснато и процесуално нарушние на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като съдът не обсъдил доводите на касаторите относно изключителната собственост на техния наследодател върху процесните имоти.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ е постъпил писмен отговор от ответниците Г. Е. Р., Е. Т. З. и Т. Д. Р., в който се оспорва жалбата и се моли решението на Бургаския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу въззивно решение на окръжен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищците Г е бил собственик към момента на внасянето им в ТКЗС на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, съдът е приел, че тези имоти са част от една нива с площ от 16 дка, находяща се в м.”М” в землището на гр. Б. и представляваща имот пл. № 363 по плана на гр. Б. от 1949 г., която е била съсобствена на наследодателя на ищците Г на наследодатеял на ответниците Н. П. е също така, че макар и действитена, извършената между Г делба от 10.03.1943 г. няма вещноправно действие /не е довела до прекратяване на съсобствеността на двамата братя върху имота/, тъй като от този договор за делба не можело да се определи къде точно минавала разделителната линия между двата новообразувани имота. Поради това съделителите не станали изключителни собственици на реално обособени части от бившата нива от 16 дка и към момента на внасяне на имота в ТКЗС са били съсобственици на тази нива.
Това решение е валидно, допустимо, но неправилно: Не се е споряло по делото и от представените доказателства е установено, че наследодателят на ищците Г наследодателят на ответниците Н са били съсобственици на нива с площ от 16 дка, находяща се в землището на гр. Б., м.”М”, заснета като имот пл. № 363 по кадастралния план на гр. Б. от 1949 г. С договор от 10.03.1943 г. Г. Р. и Н. Р. са поделили тази своя нива на две ниви с площи от по 8 дка и с описани в договора граници. Необосновано и в нарушение на закона въззивният съд е приел, че този договор за делба няма прехвърлително действие и не е направил наследодателят на ответниците изключителен собственик на описаната в договора нива от 8 дка, тъй като от него не можело да се установи къде точно минава разделителната линия между двата новообособени имота. Процесният договор за делба не би могъл да доведе до прекратяване на съсобствеността между съделителите, само ако е нищожен на някое от следните основания: 1. На основание чл.303 от Закона за наследството от 1890 г. /отм./, поради това, че е сключен без участието на някои от съсобствениците или сънаследниците на имота, 2. На основание чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./, поради неспазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора за делба или 3. На основание чл.8 от Закона за задълженията и договорите от 1892 г./отм./ поради липса на някое от посочените в този член съществени условия за действителност на договорите- поради сключването му от недееспособно лице, при липса на съгласие, при невъзможен предмет на договора или при сключване на договора по незпозволена от закона причина за задължение.
В случая договорът за делба от 10.03.1943 г. е напълно действителен: същият е сключен между двамата съсобственици на имота, който е бил поделен; в изискуемата от чл.974 от ЗГС /отм./ форма за действителност на договора за делба /писмена с нотариална заверкана подписите на двамата съделители/; от дееспособни лица; при наличие на съгласие на тези лица за извършване на делбата и при липса на законова забрана за извършване на тази делба. Не е налице и невъзможен предмет на договора: предмет на делбата е била нива с площ от 16 дка, която съгласно действащите към 1943 г. закони е била в гражданско обръщение и следователно е можела да бъде поделена на две ниви. В договора тези две ниви са били надлежно индивидуализирани по площ и граници- нивата на Г. Р. е описана като такава с площ от 8 дка и с граници: Зафира М. Р. , по мъж. Т. Л. , път, Н. М. Р. и ж.п.линия Б. П. , а нивата на Н. Р. с площ от 8 дка и с граници: братя Г, път, Г. М. Р. и ж.п.линия Б. П. Посочването на площта и границите на тези две ниви е напълно достатъчно за индивидуализацията на тези два имота и за определяне на точната граница между тях- с оглед установеното сегашно местоположение на имотите на Зафира Р. , по мъж Л. и на братя Г, които са описани в договора за делба от 10.03.1043 г. като граници на новообразуваните при тази делба две ниви от по 8 дка /посочени в скицата, наподяща се на лист 73 от гр.д. № 340 от 2007 г./, следва да се приеме, че делбата на съсобствената нива от 16 дка е извършена като Г. Р. е станал изключителен собственик на северната половина от тази нива, а Н. Р. изключителен собственик на южната половина от нивата.
Независимо къде понастоящем се намират процесните имоти пл. № 698 и пл. № 697 по сегадействащия план на гр. Б., ж.к.”Л” /в южната или в северната част на бившия имот пл. № 363 по кадастралния план на Б. от 1949 г. с площ от 16 дка/, то към датата на внасянето им в ТКЗС тези два имота не са били съсобственост между наследодателите на ищците и на ответниците, а индивидуална собственост на този от тях, в чийто дял се намират. Предвид на това, неоснователен е и като такъв следва да бъде отхвърлен предявеният от наследниците на съделителя Г иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за приемане за установено, че към датата на внасянето им в ТКЗС Г. Р. е бил съсобственик на процесните два имота пл. № 698 и № 697 при равни квоти с другия съделител Н. Р.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като настоящото производство е по реда на чл.218и от ГПК /отм./, ВКС следва да постанови ново решение по съществото на спора.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 от ГПК /отм./ ответниците по жалбата дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите сумата 1 296,64 лв., представляваща разноски за адвокат пред трите съдебни инстанции, за депозит за възнаграждение на вещо лице и за държавни такси по въззивната и по касационните жалби.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № R-I-185 от 03.12.2007 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 340 от 2007 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Г. Е. Р.- ЕГН ********** от гр. Б., ул.”Р” № 2* и Т. Д. Р.- ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. Б., ул.”Р” № 25 срещу Д. Н. Р. от гр. Б., ул.”Р” № 41 и М. Н. Р. от гр. С., бул.”Д” № 6 иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на внасянето им в ТКЗС наследодателят на ищците Г, починал на 28.03.1995 г., е бил съсобственик с наследодателя на ответниците Н при квоти от по 1/2 ид.ч. на следните два имота: имот пл. № 697 с площ от 380 кв.м. и имот пл. № 698 с площ от 4570 кв.м. от кв.25 по сегадействащия кадастрален план на гр. Б., ж.к.”Л”, м.„М”, представляващи част от имот пл. № 363 по плана на гр. Б. от 1949 г.
ОСЪЖДА Г. Е. Р., Е. Т. З. и Т. Д. Р. с горепосочените адреси да заплатят на Д. Н. Р. и М. Н. Р. на основание чл.64 от ГПК /отм./ сумата 1296,64 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанци.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.