РЕШЕНИЕ
№ 664
София, 24. септември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 639 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Видинския окръжен съд от 24.10.2007 г. по гр.д. № 206/2007, с което е потвърдено решението на Видинския районен съд от 01.12.2006 г. по гр.д. № 623/2006, с което са уважени предявените искове за собственост върху реална част от имот.
Недоволни от решението са касаторите В. Г. В. и А. Ц. В., които го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.
Касаторите считат, че неправилно въззивният съд е приел, че регулационният план от 1988 г. засяга процесните 24 кв.м., които всъщност са част от придадените по регулацията от 1968 г. 97 кв.м., която е приложена и също неправилно е прието, че нотариалният акт за придадената по регулация реална част от имот е неистински.
Ответниците по жалбата П. Д. Т. и П. К. И. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от имот, която е придадена по регулация през 1988 г., която не е приложена нито при действието на ЗТСУ, нито по реда и в сроковете на ПЗР ЗУТ, поради което ответниците не са придобили правото на собственост върху нея и издаденият през 1968 г. нотариален акт за собственост по регулация е неистински.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че се претендира реална част от имот, придаден по регулация към имота на ответниците. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че предявеният иск е отрицателен. Действително петитумът на исковата молба е формулиран непрецизно. Истците са заявили, че искат да бъде установено по отношение на ответниците, че процесната реална част не е собственост на ответниците, тъй като е тяхна собственост (на истците). Правен интерес от такъв отрицателен иск не съществува, но когато ищецът отрича чуждото право на собственост, защото в действителност собственик е той, предявеният иск е положителен. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е разпределил доказателствената тежест. Правото на собственост на праводателя на ответниците е доказано с нотариалния акт за собственост по регулация от 1968 г. и в тежест на истците е да оборят по несъмнен начин неговата доказателствена сила. Също в тяхна тежест (на истците) е да докажат неистинността на подписаната от техния праводател декларация, която съдът е тълкувал превратно. Когато се оспорва истинността на частен документ, подписан от страната, която го оспорва, тя трябва да докаже твърдяната неистинност. Истците не са подписали лично декларацията, но са правоприемници на декларатора и следователно тяхна е тежестта да докажат твръдяната от тях неистинност. Декларацията е тълкувана превратно от съда, тъй като в нея изрично е посочено, че получената сума е и за земята под паянтовата сграда (процесната земя), която страните се съгласяват да бъде запазена до пълното й амортизиране, което обяснява прекъсването на оградата върху мястото, което е заемала неразрушената паянтова сграда.
Също в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че регулационният план от 1988 г. е предвиждал придаване по регулация на части от имоти и не е приложен.
Също неправилно съдът е приел, че нотариалният акт за собственост по регулация от 1968 г. е неистински. Нотариалният акт за собственост по регулация е официален диспозитивен документ, който е неистински, ако не е подписан от нотариуса. Когато констативен нотариален акт не отразява правото на собственост такова, какво е то в действителност, той подлежи на пълно или частично отменяване съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК (чл. 431, ал. 2 ГПК отм.).
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.).
От събраните доказателства по делото е установено, че процесната реална част с площ 24 кв.м. се е намирала под паянтова жилищна постройка в имота на праводателя на истците, която не е имала значение за прокарването на регулационните линии от дворрищната регулация и е част от по-голямата реална част от същия имот с площ 97 кв.м., която съгласно първия регулационен план на населеното място от 1968 г. е придадена от имота на праводателя на истците към имота на праводателя на ответниците. Съгласно подписаната при участието на двама свидетели на 21.08.1968 г. декларация праводателят на истците се е съгласил и е получил сумата 242 лева за придаваемата по регулационния план част, а праводателят на ответниците се е съгласил, част от паянтовата жилищна сграда, която попада в придаваемата част, да остане на доизживяване и се ползва от отчуждения собственик до разрушаването й, а едва след това площта под нея да бъде фактически предадена. Декларацията е истинна, тя съдържа някои поправки на правописни грешки, които не променят смисъла й; но въз основа но друга – нотариално заверена декларация за получаването на дължимото уравнение е съставен констативен нотариален акт собственост върху придобитото по регулация, който не страда от никакви пороци. Последващият регулационен план от 1988 г., изработен въз основа на приложения план от 1968 г. за двата съседни имота, не предвижда придаването на части от имоти по регулация.
Видно от изложеното с прилагането на дворищната регулация от 1968 г. праводотелят на истците е изгубил правото на собственост върху процесната реална част от имота, поради което и истците, като негови правоприемници, не са собственици на тази част. По силата на постигнатото съгласие в декларацията от 21.08.1968 г. техният праводател е бил държател, а не владелец на мястото под оставената на доизживяване паянтова жилищна сграда. Съответно владелци не са били и истците, въпреки че са ползвали сградата до разрушаването й. Няма доказателства намерението на праводателя им да държи чужда земя по силата на постигнатото съгласие да е трансформирано в намерение за владение, но независимо от това евентуално владение върху реална част от парцел ****и било правно ирелевантно (чл. 181, ал. 1 ЗТСУ), ако 10-годишна придобивна давност не е изтекла до 01.06.1973 г.
Предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ответниците по иска следва да бъде присъдена сумата 218,40 лева разноски за всички инстанции, както се претендират с касационната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Видинския окръжен съд от 24.10.2007 г. по гр.д. № 206/2007.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Т. Д. и П. К. И. от Видин, от една страна, срещу В. Г. В. и А. Ц. В. от Видин, от друга страна, че първите двама са собственици на 24 кв.м. реална част от УПИ * от кв. 359 по плана на Видин от 1988 г., съставляваща частта от оцветения в жълто терен, която попада под паянтовото жилище по скицата на вещото лице, която да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА П. Т. Д. и П. К. И. от Видин да заплатят на В. Г. В. и А. Ц. В. от Видин сумата 218,40 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.