Р Е Ш Е Н И Е
№ 740
гр.София 06.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛАВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1380 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. А. срещу решение № 271 от 02.01.2008 г. на Т. окръжен съд, пети състав, постановено по в.гр.д. № 277 от 2007 г., с което е отменено решение № 339 от 05.06.2007 г. по гр.д. № 171 от 2007 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от И. Д. С. срещу Р. И. А. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 21.12.2006 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно съдът е приел за неоснователни твърденията на касаторката, че е станала жертва на измамни действия от страна на свидетеля Т, чието подставено лице била ищцата по делото И. С. Съдът не коментирал в решението си фрапантните разминавания, изхождащи от ищцовата страна, и не дал отговор на твърденията на касаторката. Не взел предвид, че много от представените по делото доказателства не били нотариално заверени и било възможно да бъдат изготвени в последствие и антидатирани. Към настоящия момент имало образувано досъдебно производство за престъпление по чл.315 от НК при продажбата на процесното жилище, поради което било налице основанието на чл.182, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./ за спиране на делото. Поради гореизложеното касаторката моли решението на въззивния съд да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или евентуално ВКС да реши спора по същество.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ ответницата И. Д. С. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови обжалваното решение за уважаване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, Т. окръжен съд е приел, че сключеният между касаторката Р. И. А. и И. Д. С. предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.12.2006 г. е напълно действителен. По делото нямало доказателства за извършени от купувачката измамливи действия или принуда спрямо продавачката при сключването на този договор, поради което е прието за недоказано направеното от ответницата възражение за унищожаемост на договора. Изложено е, че по делото не е направено възражение за нищожност на договора по чл.152 от ЗЗД, поради което съдът не е обсъдил съдържащите се в прокурорско постановление от 15.08.2007 г. данни за нищожност на договора на това основание. Прието е още, че разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен, а в този случай купувачката по предварителния договор следва да бъде осъдена да заплати данъчните задължения на продавачката.
Горепосоченото решение е валидно и допустимо, но неправилно. В нарушение на процесуалните правила на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд не се е произнесъл по всички направени от ответницата Р възражения за недействителност на предварителния договор от 21.12.2006 г. Обсъдени са само възраженията за недействителност на този договор поради измама и принуда. Няма произнасяне по направените в отговора на исковата молба от 13.02.2007 г. възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие, поради привидност на договора и поради нарушение на чл.152 от ЗЗД. Действително, ответницата не е дала правна квалификация на тези си възражения, но същата и не е била длъжна да стори това. Задължение на съда е било да даде правна квалификация на тези възражения, като изходи от твърденията на ответницата. А в случая, такива твърдения са били изложени- в отговора на исковата молба от 13.02.2007 г. ответницата е заявила, че никога не се е подписвала под попълнен предварителен договор, че не е имала намерение да продава имота си, че преди време имала взаимоотношения с лице-лихвар- М. Д. С. , който я е накарал да подпише някакъв документ, касаещ техните взаимоотношения, и че посочената като купувач по предварителния договор И. С. е подставено лице на М. С. , а в съдебни заседания от 01.03.2007 г. и 17.09.2007 г. пълномощникът на ответницата е заявил, че тя никога не е имала каквато и да е воля да прехвърли имота си и не е подписвала предварителен договор с такова съдържание. По същество тези твърдения са за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие, поради привидност на този договор и поради нарушение на чл.152 от ЗЗД, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по тях.
Въззивният съд е допуснал и друго процесуално нарушение: Във връзка с откритите по делото данни за извършено от М. Д. С. и В. Д. Т. документно престъпление при подписване на предварителния договор от 21.12.2006 г., което е предмет на разследване от следствените органи в гр. Т., въззивният съд, дори и без да е било отправено такова искане от страна на ответницата, е бил длъжен да прецени дали установяването на това престъпление би било от значение за правилното решаване на гражданския спор, касаещ нищожността на предварителния договор поради липса на съгласие и съответно да прецени дали не е налице основанието на чл.182, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./ за спиране на гражданското дело до установяване от компетентния да стори това наказателен съд дали при изготвянето и подписването на предварителния договор е извършено документно престъпление или не. Това процесуално нарушение на въззивния съд е съществено, тъй като е довело до разрешаване на спора със съдебно решение, въпреки че са били налице процесуални пречки за разглеждането и решаването на този спор.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на Т. окръжен съд като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 271 от 02.01.2008 г. на Т. окръжен съд, пети състав, постановено по в.гр.д. № 277 от 2007 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Т. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.