О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№129
гр. София, 12 октомври 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
разгледа докладваното от съдия ПАНОВА ЧНД № 592 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на В. А. Ц. и МАРИЯ А. Ц. против разпореждане от 03.09.2009 г. на съдия от Хасковския окръжен съд по ВНЧХД № 125/2009 г., с което е била върната касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно определение №130/15.07.2009 г. за потвърждаване на първоинстанционно определение от 19.02.2009 г. по НЧХД № 1071/2008 г. на Хасковския районен съд, с което наказателното производство, образувано по тяхна частна тъжба, е било прекратено.
В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който е подадена жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК и като е върнал същата, съдът е допуснал нарушение на закона. Претендира се отмяна на разпореждането и разглеждане на касационната жалба.
Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С въззивното определение на Хасковския окръжен съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е било потвърдено първоинстанционното определение, постановено от Хасковския РС.
Този съдебен акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция, с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК.
Въззивното определение не може да бъде прието за акт по чл. 346 т.4 от НПК, както се твърди в жалбата, тъй като то не е постановено за първи път във въззивната инстанция с цел да „прегради” пътя на наказателното производство. Напротив, същото е имало за свой предмет произнасянето по жалбите на М. и В. Ц. срещу първоинстанционното определение за прекратяване на наказателното производство. По този начин с определението е даден отговор по същество на доводите на жалбоподателите, като не с това определение за първи път се прекратява наказателното производство, а е сложен негов законосъобразен край предвид законодателната логика на чл. 346 от НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 03.09.2009 г. на съдия от Хасковския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 125/2009 г., с което е била върната касационната жалба на МАРИЯ А. Ц. и на В. А. Ц. против постановеното по делото определение № 130/15.07.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.