Р Е Ш Е Н И Е
№ 767
гр. София, 13.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ем. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1621 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 01.10.2003 г. по гр. д. № 763/96 г. СРС е допуснал извършването на делба между К. Х. К., И. И. П., Я. К. К. и И. Г. И. на незастроено дворно място с площ 1 600 кв. м., парцели ІІ, ІІІ, ІV, VІІ и VІІІ за които е отреден имот пл. № 238 от кв. 27 по плана на с. Ю., с права 2/12 ид. ч. за К. К. ; 1/12 ид. ч. за И. П. ; 1/12 ид. ч. за Я. К. и 8/12 ид. ч. за И. И. Отхвърлил е иска за делба на процесния имот предявен от К. К. , И. П. и Я. К. срещу Ж. А. Х. – Т. , Л. Т. А. , И. В. К. и В. С. Б. Изменил е на основание чл. 431 ал. 2 ГПК нот. акт № 73 от 17.03.1994 г. по силата на който К. К. е призната за собственик на цялото дворното място, като са зачетени правата и за 2/3 ид. ч. Изменил е и нот. акт № 118 от 09.06.1997 г. с който И. И. е признат за собственик на цялото дворното място, като са зачетени правата му за 2/3 ид. ч.
С решение № 410 от 05.12.2007 г. по гр. д. № 2310/05 г. СГС е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба и са отменени частично констативните нотариални актове. Определил е квоти на наследниците на И. И. – Х. И. И. и К. И. И. от по 4/12 ид. ч.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Х. И. и К. И. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация Я. К. оспорва жалбата.
Ответниците по касация К. К. и И. П. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че имотът е придобит от тримата братя П, К. /Кочо/ и А. /Ангел/ с квоти на съсобственост от по 1/3 ид. ч., съгласно чл. 54 от ЗИСС /отм./. И. и Я. са наследници на П. Кочо починал през 1975 г. и съгласно чл. 9 ал. 2 ЗН вр. с чл. 10 ал. 2 ЗН, негови наследници били съпругата му К. , живият му брат А внуците на починалия брат П/Камен и К. /. Карамфила наследила 2/3 от дела на съпруга си, а останалата 1/3 се наследявали от А. и внуците на П. Въззивният съд е изложил съображения че квотите на съсобственост са различни от тези определени в първоинстанционното решение, но по отношение на наследниците на А. искът за делба бил отхвърлен и тъй като от тях не била подадена въззивна жалба, решението е влязло в сила. Съделителите И. и Я. също не са обжалвали първоинстанционното решение, затова и по отношение на тях определените квоти на съсобственост остават така, както са посочени в решението. Съдът приел за неоснователно твърдението на касаторите за придобиване на имота по давност. До смъртта си през 1975 г. Кочо владял имота като негов съсобственик. В саморъчното си завещание изрично посочил, че негова е само част от имота. С ангажираните гласни доказателства не било доказано че К. е придобила собствеността на целия имот по давност, като е отблъснала владението на другите съсобственици.
В касационната жалба се твърди че имотът не е съсобствен и делба не следва да се допусне. Издаденият в полза на К. нотариален акт не бил опроверган. Незаконосъобразно съдът приел че до смъртта си К. признавал права на други лица върху имота. Съдът не обсъдил показанията на свидетелите които установили че от 1975 г. до предявяване на иска само наследодателите на касаторите владяли имота и го придобили по давност.
Решението на въззивния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и е законосъобразно. Касаторите твърдят, че са собственици на имота по давност и наследство, затова искът за делба следва да бъде отхвърлен. Твърденията им са неоснователни. За да се придобие имот по давност от един наследник е необходимо да се установи, че той е владял явно, спокойно и продължително, като владението е съпроводено и с противопоставяне на правата на останалите съсобственици. Видно е от данните по делото, че с нот. акт № 126 от 22.10.1928 г. Петър, К. и А. К. закупили нива от 1.6 дка в м. „Ю” с права от по 1/3 ид. ч. Според техническа експертиза, процесният имот е с пл. № 238 по действуващия КП и за него са отредени парцели ІІ, ІІІ, ІV, VІІ и VІІІ в кв. 27 по плана на с. Ю.. П. починал през 1970 г. Негов наследник е синът му Х. който починал през 1973 г. и оставил за свои наследници синове К. и К. Камен починал през 2001 г. и оставил за наследници съпруга И син Я. Кочо /Константин/ починал на 26.11.1975 г. и оставил за наследник съпруга К, братя и сестри. Със саморъчно завещание, обявено на 04.12.1975 г., той завещал цялото имущество на съпругата си К. С нот. акт № 73 от 17.03.1994 г. Карамфила била призната за собственик по давност и наследство на процесния имот. Карамфила починала на 20.08.20.08.1996 г. и оставила за наследник сина си И. С нот. акт № 118 от 09.06.1997 г. Илия И. бил признат за собственик на имота. Илия починал на 05.12.2006 г. като негови наследници са синовете му Х. и К. И. . А. /Ахилей/ починал през 1985 г. и оставил за наследници съпруга Е деца Т. и Ж. Евдокия починала на 16.03.1998 г. и оставила за наследници децата си Т. и Ж. Тодор починал на 09.07.1999 г. и оставил за наследник син Л.
Съобразен с данните по делото е изводът на съда, че до смъртта си К. не е упражнявал самостоятелно владение върху имота. Този извод се извлича и с волята му да завещае на съпруга си цялото си имущество. В изброяването му обаче е посочил само своя дял от имота в с. Ю.. А. той е владял целия имот, като е отблъснал владението на братята си, този факт би намерил отражение в завещанието, но в него изрично е посочено че се завещава „…част от мястото в курорта Ю. ..”, т. е. Кочо не е оспорвал правата на братята си върху 2/3 ид. ч. от имота. По делото не е доказано, че след неговата смърт съпругата му К. и нейния син от друг брак И. са владели целия имот с намерение да го придобият по давност. Те са владели своята част, като са били държатели на частите на другите наследници. Единствено свидетелката Д твърди че след 1974 г. Карамфила ходела в имота всяка година и го отдавала под наем на човек за да го коси до 1989 г. Свидетелката обаче не установява в какви граници е владян имота от К. и какви са били взаимоотношенията и с другите наследници, т. е. дали е владеела своята част и е била държател на частта на другите наследници. Освен това, получаването на доход от имота е действие на обикновено управление и не може да се счете като признак за своене на имота. На нейните показания са противопоставени твърденията на св. Ш който твърди, че през 1991 – 1993 г. помагал на съсобственика К. при ограждане на имота и садене на картофи. Твърденията на този свидетел са подкрепени и с писмените доказателства с които се установява, че наследниците на П. са декларирали имота през 1998 г. и са заплащали данъци за него. Затова правилно е прието, че наследодателката на касаторите упражнявала владение, но не е установено дали то е било върху целия имот или върху част от него, както и че останалите сънаследници не са възприели явно манифестирано от нейна страна намерение да владее целия имот, за да го придобие за себе си.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 05.12.2007 г. по гр. д. № 2310/05 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: