Р Е Ш Е Н И Е
№ 770
гр.София, 16.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1422 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от МРРБ, срещу решение от 03.01.2008 г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав по гр.д. № 299 от 2007 г., с което е отменено частично решение № 670 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 94 от 2002 г. на Районен съд- Д. и вместо него е постановено решение за признаване за установено по отношение на Държавата, че сдружение „С” е собственик на дворно място с площ от 10 500 кв.м., съставляващо парцел ****span lang=EN-US>II в кв.379 по плана на гр. Д., заедно с построените в парцела сграда- учебен център, състоящ се от четири зали, магазин, шест хотелски стаи със санитарен възел, коридор, барче и санитарен възел със застроена площ от 620 кв.м. и сграда- технически център, състояща се от стая и 4 клетки за технически прегледи със застроена площ от 240 кв.м. при съседи: от две страни улици, парцел ****span lang=EN-US>I и ХФК и терен за обществено строителство, а е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в останалата му част, с което са отхвърлени предявените от Държавата срещу СБА искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за същия имот.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че при постановяване на решението въззивният съд не се е съобразил с представеното и прието като доказателство по делото наказателно постановление № I-1 от 25.02.1992 г., издадено от К. на Община Д., което било потвърдено с влязло в сила съдебно решение от 08.06.1992 г. по адм.д. № 94 от 1992 г. на Д. районен съд. Необосновано въззивният съд не взел предвид горепосочения влязъл в сила съдебен акт, от който Държавата черпела правата си върху спорния имот. Неоснователно при решаване на спора за собственост съдът не взел предвид и представения акт за държавна собственост № от 31.08.1992 г., който представлявал официален документ, съставен по надлежния ред, от компетентен орган, поради което обективираните в този акт обстоятелства имали доказателствена сила за правото на собственост на Държавата върху имота, до доказване на противното по съдебен ред. Неоснователно бил отхвърлен и предявения от Държавата иск с правно основание чл.108 от ЗС, макар че по делото било безспорно доказано, че СБА нямал правно основание да ползва процесния имот- нямало валидно сключен и подписан от СБА договор за отдаване на процесния имот под наем на СБА.
Пълномощникът на ответника С на б. автомобилисти оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по първоначалния иск и ищец по наосрещните искове/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: Постановеното от К. окръжен съд решение е недопустимо като постановено по нередовна по смисъла на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ искова молба- в която не са изложени ясно основанията, на които се основава иска за собственост: От една страна в исковата молба се твърди, че СБА е собственик на терена поради отреждането му за нужди на СБА още през 1990 г. и че СБА е собственик на изградените върху този терен сгради поради това, че те са построени със средства на това сдружение /тоест ищецът се позовава на придобиване на правото на собственост по реда на чл.15 и сл. от ЗС, по силата на регулация съгласно чл.110 от ЗТСУ /отм./ и по силата на закона съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост /отм.//. От друга страна в исковата молба са изложени твърдения за владение на имота в продължение на повече от 11 години /тоест ищецът се позовава на придобиване на имота по давност/. Тази неяснота в обстоятелствената част на исковата молба е обусловила и различното решаване от двете съдебни инстанции на спорния между страните въпрос за собственост върху имота- първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса, дали СБА е собственик на имота по давностно владение, осъществявано в продължение на 11 години в периода от 1990 г. до 2001 г., а въззивният съд се е произнесъл, че СБА е собственик на имота на основание чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост, тъй като този имот бил предоставен на СБА още през 1990 г.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.2 във връзка с чл.209 от ГПК /отм./, решението на въззивният съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на К. окръжен съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да остави исковата молба без движение за уточнение на нейната обстоятелствена част по въпроса: на какво придобивно основание за собственост се позовава ищецът СБА:
1. Ако същият се позовава на придобиване на имота въз основа на давностно владение, осъществявано през периода от 1990 г. до завеждане на иска през 2001 г., съдът следва да разгледа иска за собственост само на това основание, като вземе предвид разпоредбите на чл.86 от ЗС, чл.7 от Закона за държавната собственост и пар.1 от Закона за допълнение на ЗС, предвиждащ спиране на давността по отношение на държавни и общински имоти в периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2011 г.
2. Ако ищецът СБА се позовава на придобиване на имота още при разделянето на бившата социалистическа собственост на държавна, общинска, на собственост на кооперации, на сдружения с нестопанска цел и на търговски дружества, при решаване на спора за собственост съдът следва да вземе предвид и с оглед събраните по делото доказателства съответно да приложи нормите на чл.13 и чл.15 от Закона за собствеността, уреждащи начина на предоставяне на сдружения с нестопанска цел на право на собственост или на право на строеж върху държавна или общинска земя, на чл.110 от ЗТСУ /отм./, уреждащ придобиването на право на собственост на имоти, отредени по силата на улично-регулационен план и на чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост /отм./, уреждащ правото на собственост на кооперации и на сдружения с нестопанска цел върху изградени от тях и с техни средства върху държавна или общинска земя сгради и прилежащия терен към тези сгради. В случай, че се докаже, че СБА не е придобил право на собственост върху терена по реда на чл.15 от ЗС и чл.110 от ЗТСУ /отм./, а е придобил правото на собственост върху процесните сгради на основание чл.2, ал.3 от ЗОбС, съдът следва да назначи и изслуша експертиза затова, каква част от процесния парцел **** обща площ от 10 500 кв.м. представлява прилежащ терен към изградените в имота сгради с площ от 620 кв.м. и 240 кв.м. Освен това, в случай че ищецът поддържа тези основания за придобиване на правото на собственост върху имота, въззивният съд следва да се произнесе и относно това, какво е значението на издаденото на основание чл.173 от ЗУТ и влязло в сила наказателно постановление № I-1 от 25.02.1992 г. за правото на собственост на СБА върху процесния имот /законосъобразен административен акт ли е това постановление и представлява ли то придобивно основание в полза на държавата/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 0* г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав по гр.д. № 299 от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.