Р Е Ш Е Н И Е
№ 808
гр.София, 27.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 452 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. К. И. срещу решение от 06.12.2006 г. на Софийския градски съд, II „А” отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г., с което е отменено решение от 06.08.2004 г. по гр.д. № 5* от 2002 г. на Софийския районен съд, 43 състав по отношение на А. И. и вместо него е постановено ново решение за осъждане на А. К. И. да предаде на С. С. С. на основание чл.108 от ЗС владението на ? ид.ч. от дворно място с площ от 420 кв.м., представляващо парцел ****span lang=EN-US>IV-1060 от кв.25 по плана на гр. С., с. К. при съседи по скица: от две страни улици, парцел ****span lang=EN-US>V и парцел ****span>VII-1975,1976 и е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт № 1* том I, рег. № 2* по нот.д. № 77 от 25.09.2001 г. на А. И. , касаещ 1/2 ид.ч. от този парцел.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че мотивите на съда за уважаване на иска са основани на погрешни изводи и констатации за идентичност на спорния имот с имота, описан в нотариален акт № 111 от 1966 г. на ищеца С. С. В противоречие със събраните по делото доказателства /удостоверение-извлечение от емлячен регистър и решение на ПК- П. / бил изводът на съда за липса на доказателства за собственост на наследодателя на праводателите на касатора А. И. И. С. С. върху процесния имот. На следващо място, неправилно съдът кредитирал показанията на едни свидетели за сметка на показанията на други свидетели /показанията на свидетеля Р следвало да се преценяват в оглед всички други данни по делото, а показанията на свидетеля Г следвало да се кредитират на общо основание, тъй като те не попадали в хипотезата на чл.136 от ГПК /отм./. Съдът допуснал и нарушение на чл.154 от ГПК /отм./, като не се произнесъл по направеното от касатора оспорване на представени от ищеца официални документи.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по делото С. С. С. В съдебно заседание конституираните като негови наследници Г. В. С., Т. С. М. и С. С. С. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да уважи предявеният от СТефан С. ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че процесният парцел ****span lang=EN-US>IV е част от бившия имот пл. № 4 по кадастралния план на с. К. от преди 1966 г., който е бил собственост на бащата на първоначалния ищец по делото С. С. С. С. С.
Така постановеното решение е валидно и допустимо,но неправилно. Горепосоченият извод на съда е напълно необоснован и противоречие с всички събрани по делото доказателства. От тях се установява, че праводателят на първоначалния ищец по делото С. С. С. С. С. е придобил по силата на съдебна делба по гр.д. № 1* от 1964 г. на Софийския районен съд един земеделски имот- градина с площ от 1 000 кв.м., находяща се в землището на с. К., м.”Ш” при съседи: ТКЗС, С. Т. и път. В нотариален акт № 111 от 1966 г. за дарение на 1/2 ид.ч. от този имот от С. С. С. на първоначалния ищец по делото С. С. , този имот е индивидуализиран като имот пл. № 4. От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и представените служебни скици безспорно е било установено, че в регулационния план на с. К., одобрен със заповед № 25 от 11.02.1967 г., за имот пл. № 4, който по графични данни е с площ от около 840 кв.м., са били отредени два парцела: парцел **** и парцел ****I-4 от кв.26, а част от този имот е попаднал под път. Процесният парцел **** от кв.25 не е идентичен с притежавания от праводателя на ищците имот пл. № 4 /намира се от другата страна на пътя, в друг квартал- кв.25 и е част от бившия имот пл. № 1* по кадастралния план на с. К.. Всички приети по делото заключения на експертизи са категорично в това отношение, поради което напълно необосновано въззивният съд е игнорирал тези заключения и е основал решението си на направени от него напълно произволни изводи за наличие на идентичност между процесния имот и имота на праводателя на ищците.
Поради липсата на идентичност между процесния парцел ****span lang=EN-US>IV и имота, описан в нотариален акт № 111 от 1966 г., от който ищците твърдят, че черпят правата си върху имота, искът по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че първоначалният ищец по делото С. С. С. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния парцел ****span lang=EN-US>IV по силата на сделката, обектирана в горепосочения нотариален акт № 111 от 1966 г., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и евентуалния иск за признаване на първоначалния ищец по делото С. С. С. /респективно сега на неговите наследници по закон/ за собственик на процесния парцел ****span lang=EN-US>IV, поради придобиването на този имот по давност. Видно от събраните по делото доказателства /експертизи, удостоверение на ОСЗГ изх. № 526 от 12.11.2003 г. и показания на свидетелите С/братовчед на праводателите на ищците и на ответника С/ и С. Г. /бивш кмет на селото и собственик на имот в съседство с процесния имот/, до 1967 г. процесният имот /парцел ****span lang=EN-US>IV/ е бил внесен в ТКЗС и представлявал част от стопанския двор на ТКЗС, а впоследствие с регулационния план от 1967 г. е бил включен в регулация и отреден за К. за занаятчийски услуги. Показанията на свидетелите И, П. Н. и К. Б. относно това, дали процесният имот се е намирал в двор на ТКЗС, не следва да се кретидират, тъй като показанията на тези свидетели очевидно касаят не спорния парцел ****span>IV, а имот пл. № 4, който е бил собственост на наследодателя на ищците, намиращ се от другата страна на улицата в кв.26 /свидетелят И. Д. говори за имот, в който имало стопанска постройка и сега има гараж, а видно от скиците и заключенията на експертизите процесният парцел ****span>IV винаги е бил незастроен, а постройки има в имот пл. № 4 на ищците, за който с регулационния план от 1967 г. са отредени парцели X и XI в кв.26. Свидетелите Н. и Б. също говорят за мястото, в което бащата на първоначалния ищец С. С. имал построена къща, като Б. признава, че процесният парцел **** бил в границите на стопанския двор на ТКЗС/.
П. горепосочените доказателства съдът е следвало да приеме за безспорно установено, че имотът, за който с регулационния план от 1967 г. е бил отреден процесния парцел ****span>IV, е бил внесен в ТКЗС и е бил част от стопански двор. С оглед разпоредбата на чл.10, ал.6 от ЗСПЗЗ този имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /нова ДВ бр.107 от 1997 г./ изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба придобивна давност върху този имот не се зачита. Тъй като от 22.11.1997 г. до 25.04.2002 г. /когато ответникът А. И. е бил въведен във владение на този имот от съдия изпълнител по изп.д. № 4* от 2002 г./ не са изтекли изискуемите съгласно чл.79, ал.1 от ЗС десет години, необходими за придобиване на имот по давност, следва да се приеме, че първоначалният ищеца по делото С. С. С. не е бил собственик на процесния имот и на евентуално поддържаното от него основание- придобивна давност.
Неправилен е и доводът на въззивния съд за уважаване на предявения ревандикационен иск поради това, че по делото липсвали доказателства за правото на собственост на наследодателя на праводателите на ответника И върху процесния имот. От значение за уважаване на предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС е дали ищците са собственици на този имот, а не дали ответникът е негов собственик. Поради това, ако констатира, че ищецът не е собственик на имота, съдът следва да отхвърли иска за собственост, без да обсъжда въпроса за наличието или липсата на правно основание за ответника да държи имота.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на Софийския градски съд като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново решение за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 от ГПК /отм./ ответниците по жалбата дължат и следва да бъдат осъдени д заплатят на касатора направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 70 лв., представляващи 50 лв. възнаграждение за вещи лица и 20 лв. държавна такса по касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 06.12.2006 г. на Софийския градски съд, II „А” отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2006 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Г. В. С.- ЕГН **********, Т. С. М.- ЕГН ********** и С. С. С.- ЕГН ********** и тримата от с. К., ул.”М” № 3 срещу А. К. И. от гр. С., ул.»Милин камък» № 50, вх. А, ет.2 иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от незастроено дворно място с площ от 420 кв.м., представляващо парцел ****span>IV-1060 в кв.25 по плана на гр. С., с. К., одобрен със заповед № Р* от 17.06.2003 г. при съседи по скица: от две страни- улици, парцел ****span>V и парцел ****span>VII-1975,1976.
ОСЪЖДА Г. В. С., Т. С. М. и С. С. С. да заплатят на А. К. И. с горепосочения адрес на основание чл.64 от ГПК /отм./ сумата 70 лв. /седемдесет лева/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.