Р Е Ш Е Н И Е
№ 838
гр. София, 28.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря В. Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1814 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 27.12.2006 г. по гр. д. № 11904/05 г. Софийски районен съд е признал за установено на основание чл. 21 ал. 2 СК /отм./ по отношение на В. Б. А., че Г. Н. В. притежава 4/5 ид. ч. от апартамент № 62 в гр. С., ЖК ” М. ” бл. 323 вх. В ет. 7 със застроена площ 43.71 кв. м. заедно с изба № 62 с площ 3.08 кв. м. и 0.473% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Отхвърлил е иска на Г. В. по чл. 28 ал. 3 СК /отм./ за определяне на по-голям дял от прекратената СИО, представляващ 2/3 ид. ч. от 1/5 ид. ч. от апартамента.
С решение № 9 от 30.01.2008 г. по гр. д. № 1074/07 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Г. В. в частта, в която искът по чл. 28 ал. 2 СК /отм./ е отхвърлен.
Решението е обжалвано и от В. А. в частта, в която искът по чл. 21 ал. 2 СК /отм./ е уважен.
Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че искът по чл. 21 ал. 2 СК /отм./ основателно е бил уважен, тъй като с писмени и гласни доказателства бил установен извънсемейния произход на част от внесената сума. Съдът преценил показанията на свидетелите с оглед нормата на чл. 136 ГПК /отм./ и им е дал вяра, тъй като те кореспондират с представените писмени доказателства. От друга страна, свидетелите на ответницата не са посочили конкретни факти за нейния принос за сумата над 500 лв. По отношение на иска по чл. 28 ал. 3 СК /отм./ съдът приел че е неоснователен. Доходът на ищеца бил по-висок, но ответницата престирала грижи за домакинството, което също следва да се зачете за принос.
В касационната жалба на ищеца се твърди, че съдът не обсъдил доказателствата които установяват че той има по-голям принос за придобиване на имота. Апартаментът бил придобит след задължение на ищеца да работи в ГУСВ 15 години и ако не е спазил срока, апартаментът е щял да бъде отнет. Страните нямали общи деца и всеки се грижел за децата си от предходни бракове. Не било доказано че ответницата се грижила за майката на ищеца. Тя, от друга страна, по време на брака дарила на децата си по един апартамент.
В касационната жалба на ответницата се твърди че не било установено вложените при закупуване на апартамента средства да са лични на ищеца. При внасянето на сумата на 22.02.2088 г. свидетели не са присъствували, както и нямало данни за дарени от неговата майка суми.
Видно е от данните по делото, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 15.08.1985 г. бил прекратен с влязло в сила на 28.11.2005 г. решение. Спорът е за апартамент закупен с договор от 22.02.1988 г. за 10 801 лв., заплатени изцяло от купувача.
Според чл. 21 ал. 2 СК /отм./ когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. От записванията в спестовния влог на ищеца се установява, че към момента на сключване на брака в нея имало наличност 5 441 лв., а на 28.04.1987 г. били внесени 500 лв. От влога на 19.02.1988 г. били изтеглени 6 117.74 лв. Бащата на ищеца Н. В. починал на 30.01.1988 г. и оставил за наследници съпруга Н сина си Г. Със свидетелски показания е установено, че Н. дала пълномощно на сина си да изтегли влога на съпруга и, за да вложи парите в закупуване на апартамента, както и че дарила нейни лични 1 000 лв. От данните в спестовната книжка е видно, че на 19.02.1988 г. от влога на Н. В. са изтеглени 3 163.72 лв. От съпоставянето на датите на които са извършени тегленията от двата влога и датата, на която сумата покриваща стойността на апартамента е внесена може да се направи извод, че изтеглените от двата влога суми са лични на ищеца средства, вложени при закупуване на процесния апартамент. Твърденията на ответницата, че сумите не са вложени в апартамента са недоказани, тъй като тя не е ангажирала доказателства за участие с нейни лични, или други семейни, средства при покупката на жилището. Затова въззивното решение в тази част е законосъобразно.
Според чл. 28 ал. 3 СК /отм./, при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Несъответствието в приноса се доказва с писмени и гласни доказателства, като се взема предвид освен получаваното от съпрузите трудово възнаграждение, така също и положения в домакинството труд и други обстоятелства които са от значение за приноса. В случая няма доказателства приносът на единия съпруг да е по-голям от приноса на другия съпруг. Двамата съпрузи са работили и са получавали трудово възнаграждение, грижили са се за децата си от предходни бракове. Действително, възнаграждението на ищеца е било по-високо от това на ответницата, но тя от своя страна е престирала грижи за домакинството. Полагала е грижи и за майката на ищеца, която през зимните месеци е живеела при страните. Ирелевантни за спора са даренията които ответницата е извършила на своите деца, тъй като се касае за жилище нейна лична собственост и за апартамент придобит по време на брака, но за който ищецът е дал съгласие за извършване на сделката. По тези съображения жалбата на ищеца за присъждане на по-голям дял е неоснователна.
С оглед изхода на спора, страните не си дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 30.01.2008 г. по гр. д. № 1074/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: