Р Е Ш Е Н И Е
№.772
гр.София, 30.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1510 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Л” срещу решение № 502 от 05.01.2008 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 699 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 62 от 11.07.2005 г. по гр.д. № 81 от 2004 г. на К. районен съд за уважаване на предявения от О. К. срещу касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху част от дворно място с площ от 1 300 кв.м., находящо се в УПИ III в кв.333 по плана на К. зона на гр. К. от 1999 г., целия с площ от 6 994 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”б” и б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно въззивният съд не взел отношение по възражението на ответника за нередовност на исковата молба /в която не били посочени адреса на ищеца, името и адреса на ответника и цената на иска/ и постановил недопустимо решение по тази нередовна искова молба, като не взел предвид, че в отменителното решение на ВКС не било посочено, че тези недостатъци на исковата молба са отстранени. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не обсъдил всички доводи на ответника, не обсъдил заключението на вещото лице и заповедта за изменение на ЗРП, според които в случая не се касае за упълномеряване на парцела на касатора, а се променят границите на парцелите с оглед ново градоустройствено решение- прекарване на път към крайбрежната зона. Съдът не обсъдил и последващата промяна на ЗРП, одобрена със заповед № 322 от 15.10.1999 г. и не взел становище по въпроса дали този нов план има отношение към спора. Незакосъобразни били изводите на съда относно незаконосъобразността на административния акт-заповед № 368 от 13.09.1996 г. на К. на О. К. на съда, че процесният имот е публична държавна собственост бил произволен и в разрез с доказателствата по делото /например със заключението на вещото лице, в което било посочено, че по-голяма част от имота е предвидена за строителство на почивни станции, индивидуално застрояване и озеленяване/. Неправилно не бил зачетен издаденият за имота акт за частна общинска собственост, без този акт да е бил оспорен от някого. Неправилно била тълкувана разпоредбата на чл.7 от ЗОбС, която имала предвид разпореждане с имоти публична общинска собственост чрез сделка, а не касаела разместването на собствеността чрез изменение на ЗРП за решаване на градоустройствени проблеми. Неправилно било прието и че заповедта за изменение на регулационния план е незаконосъобразна поради нарушение на процедурата за изменение на ЗРП /било прието, че доказателства да спазване на тази процедура липсвали само въз основа на на твърденията на общината, която имала интерес да не представя тези доказателства/. Неправилно било и тълкуването на договора като такъв, целящ продажба на имота и поради това сключен за заобикаляне на закона. Неправилно било отхвърлено и възражението на ответника за придобиване на имота по давност като добросъвестен владелец- имотът бил частна общинска собственост и можел да се придобие по давност.
С определение от 02.09.2009 г. като касатор на мястото на Е. „Л” е конституиран Е. „Л”.
П. на ответника О оспорва жалбата и моли решението на Д. окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваното решение на Д. окръжен съд е недопустимо като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл.98, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./, в която не е надлежно индивидуализиран спорния недвижим имот с площ от 1300 кв.м. по местоположение, граници и регулационен статут, съгласно действащия към настоящия момент регулационен план на гр. К. исковата молба спорният имот е описан съгласно статута му по регулационен план, одобрен със заповед № 368 от 13.09.1996 г. и изменението със заповед № 322 от 15.10.1999 г., по който спорните 1 300 кв.м. са част от парцел ****ПИ III-2328, кв.333 по плана на гр. К. зона, а от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж. Галин Н. е установено, че след 1999 г. е приет нов регулационен план на гр. К. от 2004 г., одобрен с решение № 184 от 16.09.2004 г. и обнародван в ДВ бр.42 от 21.05.2004 г., в който спорните 1300 кв.м. имат друг регулационен статут. Освен това, в исковата молба не е посочено в коя част на имота на ответника /стар УПИ III-2328 с площ от 6 994 кв.м./ се намират претендираните 1300 кв.м. и кои са границите им. В решенията на К. районен съд и на Д. окръжен съд също не са посочени точното местоположение и граници на присъдената на ищеца част от УПИ III-2328 в кв.333 по плана на гр. К. от 1999 г., нито точното местоположение и граници на тази част по регулационния план на гр. К. от 2004 г. В решенията няма и препращане към скица на вещо лице, в която частта от имота, за която е постановено решението, да е означена. Поради това е налице неяснота във формираната воля на съда относно това, за коя точно част от бившия УПИ III-2328 с обща площ от 6 994 кв.м. е уважен искът по чл.108 от ЗС, което поставя в невъзможност ВКС да провери правилността на решението на въззивния съд /не може да се произнесе по основните спорни по делото въпроси: дали претендираната част с площ от 1300 кв.м. от бившия УПИ III-2328 е била публична или частна общинска собственост към момента на придаването й по регулация към парцела на ответника и дали към настоящия момент тази част е собственост на ищеца или на ответника/.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.2 от ГПК /отм./ решението на Д. окръжен съд следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Д. ОС.
При новото разглеждане на делото, след отстраняване на нередовностите на исковата молба, съдът служебно следва да назначи експертиза, която да даде заключение за регулационния статут на претендираната от О. К. част от имот с площ от 1300 кв.м. към настоящия момент, да посочи на какви основания са били извършени измененията на регулационния план на гр. К. след сключване на договора от 10.04.1997 г. /по регулационния план от 1999 г., по регулационния план от 2004 г. и по сегадействащия регулационен план, ако евентуално след 2004 г. е бил приет нов ПУП на гр. К. и по-конкретно да посочи дали изменението на регулационния план от 2004 г. е извършено на основание пар.8 от ПЗР на ЗУТ. Вещото лице следва да изготви комбинирана скица, в която да обозначи процесните 1300 кв.м., да посочи част от кои имоти са тези 1300 кв.м. по регулационния план от 1988 г. и по всеки един от следващите регулационни планове на гр. К., да отбележи на скицата стария път, да посочи каква част от тези 1300 кв.м. /колко кв.м./ се покриват от този стар път, каква част /колко кв.м./ се покриват от терен, предназначен по плана от 1988 г. за почивни станции, каква част /колко кв.м./ се покриват от терен, предназначен по плана от 1988 г. за озеленяване, каква част /колко кв.м./ се покриват от терен, предназначен по плана от 1988 г. за индивидуално застрояване, каква част /колко кв.м./ се покриват от терен, предназначен по плана от 1988 г. за обществено хранене и каква част /колко кв.м./ се покриват от терен, предназначен по плана от 1988 г. за паркинг, като обозначи всяка една от тези части на скицата.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 502 от 05.01.2008 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 699 от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Д. окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.