Р Е Ш Е Н И Е
№ 739
гр.София, 03.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1314 по описа за 2008 г. на Второ г.о. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Х. и Г. И. Г. срещу решение № 1* от 05.11.2007 г. по в.гр.д. № 701 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е отменено решение № 2* от 28.11.2006 г. по гр.д. № 4* от 2005 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС и вместо него е постановено решение за признаване правото на К. П. П. и И. А. П. на изкупуване на 11/48 ид.ч. от жилищна сграда с площ от 48 кв., находяща се в гр. В., ул.”О” № 17, състояща се от две стаи, кухня, входно антре, баня, тоалет, избено антре и изба, изградена в УПИ III-3, 3а, 3б с площ от 500 кв.м., ведно с 10 кв.м. ид.ч. от дворното място за цена 13 800 лв., платима на 69 вноски, ведно с 1/2 ид.ч. от всички задължения по обслужване на кредит към банка Б. , предмет на договор от 29.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 74, том VII, нот.д. № 1* от 2005 г. между Г. И. Г. и Л. Л. Х..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е неоснователен, тъй като към датата на сделката /29.07.2005 г./ ищците по делото К. П. П. и И. А. П. не са били съсобственици на процесния имот и тъй като сделката от 29.07.2005 г. по същество не била продажба.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба и ищци по делото К. П. П. и И. А. П..
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че към 29.07.2005 г. ищците по делото К. П. П. и И. А. П. са били съсобственици на 37/48 ид.ч. от процесната сграда, поради което имат право на изкупуване на останалата част от тази сграда, притежавана дотогова от ответника Г. И. Г.. Т. като последният е продал притежаваните от него 11/48 ид.ч. от сградата, без да ги предложи за изкупуване от ищците, съдът е уважил иска по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на тези идеални части от сградата. Тъй като с договора за продажба от 29.07.2005 г. са били продадени два имота /процесната жилищна сграда и още една сграда, намираща се в същото дворно място/, съдът е определил, че ищците следва да заплатят половината от уговорената в този договор продажна цена.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: До 26.05.2005 г. процесната сграда и дворното място, върху което тя е била изградена, са били съсобствени на ответника Г. И. Г. и на тогавашната му съпруга И. Т. като 10/12 ид.ч. от имота са били придобити от Г. И. Г. безвъзмездно и възмездно преди брака му с И. Г. /нотариални актове № 8 от 1987 г., № 131 от 26.02.2003 г. и № 187 от 02.09.1991 г./ а останалите 2/12 ид.ч. възмездно по време на брака му с И. Г. /нотариален акт № 31 от 26.03.2003 г./, към 26.05.2005 г. част от имота е бил индивидуална собственост на Г. Г. , а друга част- СИО между него и съпругата му И. Г. На тази дата Г. Г. и И. Г. са продали на ищцата К. П. П., която към този момент е била в брак с ищеца И. А. П. 37/48 ид.ч. от процесната жилищна сграда и 37 кв.м. ид.ч. от дворното място с площ от 500 кв.м., върху което е построена сградата. С решение от 28.06.2005 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 156 от 2005 г. е бил прекратен брака между ответника Г и е прието, че Г. Г. е индивидуален собственик на цялата процесна жилищна сграда с площ от 48 кв.м., на 1/8 ид.ч. от новопостроената сграда в същото място и на 9,329 кв.м. ид.ч. от това дворно място. На 29.07.2005 г. георги Г. е продал на ответницата Л кв.м. ид.ч. от сградата с площ от 48 кв.м., 1/3 ид.ч. от новопостроената сграда с площ от 32 кв.м. и 10 кв.м. ид.ч. от дворното място с площ от 500 кв.м., в което са построени тези сгради за сумата 27 600 лв., платима на 69 равни месечни вноски плюс всички задължения по обслужване на кредит към Б. Б. гр. В.. Не се спори между страните, че преди тази продажба Г. Г. не е предложил на ищците да изкупят частта от съсобствената между тях сграда.
При тази установена факическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че предявеният от К. П. П. и И. А. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 11/48 ид.ч. от процесната жилищна сграда с площ от 48 кв.м. е основателен. Налице са били всички основания за признаване правото на ищците да изкупят 11/48 ид.ч. от процесната сграда: Исковата молба от 19.09.2005 г. е предявена преди изтичане на 2-месечния преклузивен срок от продажбата, извършена с нотариален акт № 74, том VII, рег. № 6* по нот.д. № 3* от 29.07.2005 г. Към датата на тази продажба ищците са били съсобственици на жилищната сграда, част от която е била продадена на ответницата Л. П. тази продажба съсобственикът Г. Г. не е предложил на ищците да изкупят неговата част от сградата при същите условия, при които я е продал на ответницата Х.
П. е прието за неоснователно твърдението на касаторите, че ищците К не били съсобственици на сградата към датата на продажбата-29.07.2005 г. Видно от нотариален акт № 174 от 26.05.2005 г., те са закупили от ответника Г тогавашната му съпруга И/48 ид.ч. от тази сграда, заедно с 37 ид.ч. от дворното място с площ от 500 кв.м., върху което е изградена сградата. Няма доказателства след тази дата до процесната продажба от 29.07.2005 г. ищците да са загубили правото на собственост върху тези 37/48 ид.ч. от сградата по някои от предвидените в чл.99 от ЗС начини за това /чрез прехвърлянето им на трето лице или чрез отказ от право на собственост, направен по реда на чл.100 от ЗС/. Твърденията на ответниците в този смисъл са останали недоказани, още повече че тяхна е била доказателствената тежест да установят факта на загубване на правото на собственост на ищците върху притежаваните от тях ид.части от имота. Решение от 28.06.2005 г. по гр.д. № 156 от 2005 г. на Варненския районен съд, в което е записано, че Г. Г. е собственик на цялата сграда от 48 кв.м., не е доказателство за горепосоченото обстоятелство, тъй като ищците не са били страни по делото, по което е постановено това решение и съответно то няма за тях сила на пресъдено нещо, както и не са изразявали съгласие за прехвърляне на притежаваните от тях 37/48 ид.ч. от сградата на Г. Г. По същество с това съдебно решение е бил прекратен брака между Г съпругата му Ю. Г. и е била извършена делба между тях на процесната сграда. Тази делба обаче не е довела до придобиване на правото на собственост върху цялата сграда от Г. Г. , тъй като съгласно чл.75, ал.2 от ЗН, който съгласно чл.34, ал.2 от ЗС се прилага и в настоящия случай на съсобственост, делбата е абсолютно нищожна поради неучастие в нея на останалите съсобственици на имота- К. П. и И. П.
Правилно е прието от съда и че сделката от 29.07.2005 г. по същество е продажба. Съгласно чл.183 от ЗЗД, продажбата е договор, по силата на който едно лице се задължава да прехвърли на друго лице собствеността върху дадена вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Видно от нотариален акт № 74 от 29.07.2005 г., Г. Г. и Л. Х. са сключили именно договор за продажба- Г. Г. се е задължил да прехвърли на Л. Х. правото на собственост върху ид.ч. от две сгради и ид.ч. от дворно място, а купувачката се е задължила да му заплати цена. Обстоятелството, че в договора е уговорено плащане на цената на месечни вноски и поемане на задължение за разноските по кредита, който продавачът е получил от Б. Б. не променя характера на договора като договор за продажба, тъй като няма законова забрана заплащането на продажната цена да бъде уговорено на вноски, както и няма забрана уговорената продажна цена да не е точна сума, а да е определяема величина в пари.
Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението на Варненския окръжен съд по отношение на сумата, за която е оценено правото на изкупуване. При два сравнително равностойни обекта на продажба- 1/3 ид.ч. от сграда от 32 кв.м. и 13/48 ид.ч. от сграда от 48 кв.м. /ид.ч. от дворното място не е самостоятелен обект, а прилежаща част към продаваните сгради/ и при липса на доказателства за постигната между страните уговорка за продажната цена на всеки един от двата продадени обекта поотделно, правилно на основание чл.20 от ЗЗД въззивният съд е тълкувал договора и е приел, че действителната воля на страните по този договор е била процесната ид.ч. от сграда от 48 кв.м. да бъде продадена за 1/2 от уговорената в договора продажна цена за двата обекта.
Неправилно е решението на въззивния съд само по отношение на признатото на ищците право да изкупят 10 кв.м. ид.ч. от дворното място. С договора от 29.07.2005 г. ответникът Г. Г. е продал на ответницата Л, освен идеални части от двете сгради, и 10 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което са изградени тези сгради. С оглед горепосоченото тълкуване на договора от 29.07.2005 г., следва да се приеме, че ищците, като съсобственици само на една от двете сгради, имат право да изкупят само тази сграда и само 1/2 ид.ч. от продадените с договора от 26.07.2005 г. ид.ч. от дворното място, тоест 5 кв.м. ид.ч. от това дворно място. Поради това решението на Варненския окръжен съд в частта, с което е признато право на ищците да изкупят над 5 кв.м. ид.ч. до 10 кв.м. ид.ч. от мястото следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови решение за отхвърляне на иска в тази част.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 05.11.2007 г. по в.гр.д. № 701 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА, с която е уважен иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на над 5 кв.м. ид.ч. до 10 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 500 кв.м., представляващо УПИ III-3, 3а, 3б, кв.47, м.р.8 по плана на гр. В., район „О” и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от К. П. П.- ЕГН ********** и И. А. П.- ЕГН ********** от гр. В., ул.”О” № 17 срещу Г. И. Г.- ЕГН ********** от гр. В., ул.”О” № 17 и Л. Л. Х.- ЕГН ********** от гр. В., ул.”Т” № 24 иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване право на изкупуване на над 5 кв.м. ид.ч. до 10 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 500 кв.м., представляващо УПИ- III, 3, 3а, 3б в кв.47, м.р.8 по плана на гр. В., район ”О”, предмет на договор от 29.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 74, том VII, нот.д. № 1* от 2005 г. между Г. Л. Х..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.