Р Е Ш Е Н И Е
№ 802
София, 06.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3006/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Подадена е молба вх. № 2* от 30.05.2008г. от Е. Л. И. за отмяна на решение на Б. районен съд № 253 от 22.05.2002г. по гр.д. № 772/1999г.
В молбата за отмяна се твърди, че решението е неправилно, тъй като е основано на неистински документ, признат за такъв с влязло в сила решение на Б. окръжен съд № 580 от 06.02.2008г. по гр.д. № 1738/2005г. на основание чл.97 ал.3 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е неоснователна.
С решение № 253 от 22.05.2002г. по гр.д. № 772/2009г. Благоевградския районен съд е осъдил Национална служба по з. – Бюро по труда гр. Б. да заплати на Е. Л. И. сумата 42.02 лв. , представляваща парична помощ за периода, през който е участвала в курс по фирмено счетоводство и компютърна грамотност като е отхвърлил иска за заплащане на парична помощ в останалата част до пълния размер .
С решение № 33 от 10.02.2003г. по гр.д. № 642/2002г. Благоевградският окръжен съд е обезсилил като процесуално недопустимо първоинстанционното решение изцяло и е прекратил производството по делото като е приел, че липсва правен интерес от предявяването на исковете, защото претенциите се основават на индивидуални административни актове – решения на началника на Б. по труда гр. Б. по чл.73 ЗЗБНЗ , които подлежат на обжалване по реда на ЗАП. Решението на Б. окръжен съд е влязло в сила от момента на постановяването му на основание чл. 219 ал.1 б.”а” ГПК /отм./ , тъй като с определение на ВКС, ІІІ г.о. № 88 от 21.10.2005г. по гр.д. № 1970/2003г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Л. И. като е прието, че въззивното решение е необжалваемо. При наличие на решение на второинстанционния съд за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт следва да се приеме, че е налице неточност на искането на молителката и ВКС дължи произнасяне по наличие на предпоставките за отмяна на въззивното решение, което е влязло в сила.
Основанието по чл.303 ал.1 ал.1 т.2 ГПК е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел или на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. В случая преценката на въззивния съд за недопустимост на иска не е свързана със съществуването на документа, които е приет за неистински с решението на Б. районен съд № 580 от 06.02.2008г. по гр.д. № 1738/2005г. Следователно това влязло в сила решение, не може да служи като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК като е неотносимо към формиране на изводите на въззивния съд. Освен това „надлежният ред” по смисъла на посочената разпоредба включва присъда за документно престъпление на наказателния съд или решение по иск по чл.97 ал.4 ГПК /отм./, сега чл. 124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство.становяване на неистиност на представен по делото документ по реда на чл.97 ал.3 ГПК /отм./ или чл.124 ал.4 ГПК от действащия ГПК може да бъде съобразено единствено при завеждането на иска по време на висящото производство, в което е представен и то е спряно до изчакване на решението по преюдициалното дело, но въз основа на него не може да се иска отмяна по чл.303 ГПК. С оглед на изложеното молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Л. И. за отмяна на решение на Б. окръжен съд № 33 от 10.02.2003г. по гр.д. № 642/2002г. , с което е обезсилено като недопустимо решението на Б. районен съд № 253 от 22.05.2002г. по гр.д. № 772/1999г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: