Р Е Ш Е Н И Е
№ 786
София 11.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 993/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Д., А. П. П. и Н. П. П. , всички със съдебен адрес – град Пловдив, подадена от пълномощника им адвокат Р, срещу въззивно решение №2008 от 30.11.2007 г. по гр. дело №2278/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че не са придобили процесния имот по давност. По делото е установено по несъмнен начин, че те са владели имота повече от десет години, а ищцата Е. Н. В. го е посещавала само инцидентно и то по празници като гост, а не като собственик.
Ответницата по касационната жалба Е. Н. В., с. К., Пловдивска област, не е заявила становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Пловдивският окръжен съд е отменил решение №31 от 03.04.2007 г. по гр.дело №2516/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен искът за делба и е допусната делба на дворно място, находящо се в с. Б., Пловдивска област, цялото с площ от 795 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.86 по плана на селото от 1978 г. заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 130 кв.м., втора по-малка масивна сграда и навес, при квоти ? идеална част за Е. Н. В. и по ? идеална част за П. П. Д., А. П. П. и Н. П. П. Според въззивния съд е установено, че съделителите П. П. Д., А. П. П. и Н. П. П. са отблъснали владението на Е. Н. В. и са демонстрирали намерение за своене на имота едва през пролетта на 2 000 г., когато са изхвърлили вещите на последната на улицата. До предявяването на иска не са изтекли десет години, за да бъде придобит имота по давност съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС.
Съдът е направил анализ на доказателствата по делото, при който е достигнал до правилния извод, че касаторите не са придобили процесния имот по давност. По делото е безспорно установено, че процесият имот е бил собственост на Н. П. Д. /починал 1992 г./, и П. Н. Д. /починал 1999 г./ съответно баща и брат на ищцата Е. Н. В.. За периода до 2000 г. последната е имала безпрепятствен достъп до наследствения имот в с. Б. и периодично е посещавала същия. За периода 1995 г. – 2006 г. имотът е бил ползван постоянно от П. Н. Д. и касаторите, негови наследници.
При тази данни обосновано въззивният съд е приел, че наследствената част на Е. Н. В. от имота не е била придобита от касаторите въз основа на давностно владение. При наследствено правоприемство, каквото има в случая, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другия сънаследник. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение /interversio possessionis/ не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към съответния друг наследник – в случая към Е. Н. В., както и да показват несъмнено, че наследниците, които упражняват фактическата власт отричат нейните права върху имота и го владеят само за себе си. Ето защо единствено обстоятелството, че касаторите са ползвали процесния имот за периода 1995 г. – 2006 г. не може да обоснове извод за доказване на възражението за придобивна давност. За периода пък от 2000 г. до 2006 г., когато е предявен искът по настоящото дело – не е изтекъл срокът на общата придобивна давност от 10 години по чл.79, ал.1 ЗС.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2008 от 30.11.2007 год. по гр. дело №2278/2007 г. на Пловдивския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.