Р Е Ш Е Н И Е
№ 784
София 13.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 868/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., град Д., подадена от пълномощника и адвокат А, срещу въззивно решение №291 от 27.09.2007 г. по гр. д. № 784/2006 г. на Добричкия окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот е нищожен без да съобрази, че продавачите са били недобросъвестни, тъй като А. Т. нито е върнал взетите на заем пари, нито е предал владението на апартамента. Самият А. Т. е злоупотребил с право и като е водил дело за обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен, тъй като е изповядан не от нотариус, а от Председателя на Добричкия районен съд. Този иск е бил отхвърлен като неоснователен. Неправилно не е било спряно производството по делото, поради наличие на висящо дело, което има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Въззивният съд е пропуснал да се произнесе и за връщането на престациите на основание чл.34 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба А. И. Т., Е. П. Т. и К. Л. С., всички от град Д., не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателката и данните по делото, намира следното:
Добричкият окръжен съд е оставил в сила решение №61 от 10.07.2006 г. на Добричкия районен съд по гр. д. №877/2005 г. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на сключения между между А. И. Т. и Е. П. Т. от една страна и К. Л. С., по време на барака му с В. Д. С., договор от 31.10.1997 г. за продажба на апартамент №9, находящ се в град Д., ул. „С” №10, вх. Б, ет.5 в жилищна сграда на ЖСК „С”, построен върху държавна земя, парцел ****, кв.57, състоящ се от три стаи, столова и кухня, балкони и сервизни помещения със застроена площ от 120.05 кв.м., заедно с избено помещение №9 с площ от 16.79 кв.м. и таванско помещение №7 с площ от 13.45 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в нотариален акт №30/31.10.1997 г., том XXІІІ, дело №7421/1997 г. на Добричкия районен съд поради противоречие на закона – чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. Л. С. и В. Д. С. срещу А. И. Т. и Е. П. Т. ревандикационен иск за предаване владението на апартамента. Въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба на имота е сключен, за да гарантира вземането на К. Л. С. по договора му за заем с А. И. Т., като е било уговорено, че при връщане на заема последният ще си получи обратно имота. Договорът за покупко-продажба на имота, сключен с такава уговорка е нищожен, поради което искът с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, а ревандикационният иск – неоснователен.
Въззивното решение е правилно. Основанието за нищожност на сделките по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба без оглед на това какво е субективното отношение на страните по него. Ето защо в разглеждания случай това дали продавачът А. Т. е бил добросъвестен или не, е правноирелевантно. Неоснователен е и доводът, че неправилно не е било спряно производството по делото, поради наличие на висящо дело, което има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. С определение от 14.03.2007 г. Добричкият окръжен съд е спрял производството по делото до приключване на производството по гр. д. №1747/2006 г. на Добричкия районен съд, но с определение №164/27.04.2007 г. на ВКС на РБ е било отменено определението на въззивния съд, тъй като не са били налице предпоставките по чл.182, ал.1, б. „г” ГПК/отм./ Нямат правна опора доводите на касатора за липса на произнасяне по връщането на престацията на купувача по договора на основание чл.34 ЗЗД. В случая съдът не е сезиран с такова искане и не може служебно да постанови връщане на даденото при двустранния договор. Това следва от диспозитивното начало в гражданския процес.
Няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №291 от 27.09.2007 г. по гр. д. № 784/2006 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.