Р Е Ш Е Н И Е
№ 750
София 13.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 689/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. П. В., град С., срещу въззивно решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд и на С. Т. В., С. П. В., двамата от град Л., и Р. П. К., град В., срещу решение №1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне молбата за допълване на решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд с изричен диспозитив за прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт №4/2001 г. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./
Според касатора К. П. В. съдът не се е произнесъл по установителния му иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по искането му по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт. Освен това неправилно са кредитирани свидетелските показания относно момента на узнаване на продажбата. Касаторите С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К. твърдят, че неправилно е отхвърлена молбата им за допълване на въззивното решение.
Ответникът по касационните жалби Ч. Д. М., град Г., оспорва жалбите.
Ответникът по касационните жалби Д. Д. Д., град Г., не е заявил становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
С въззивно решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело №131/2007 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №2747 от 21.11.2006 г. по гр. д. №2873/2005 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, предявен от К. П. В. срещу Ч. Д. М., Д. Д. Д., С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К. за изкупуването на 15/16 идеални части от дворно място с площ от 915 кв.м., находящо се в с. Ш., община Д. чифлик, съставляващо УПИ №ІІІ-4 в кв.5 по плана на селото, заедно с построеното в това дворно място жилище от 70 кв.м., заедно с подобренията и трайните насаждения, при граници на целия имот: парцели с №№ІV-4, XXІІ-5, ІІ-3 и улица. Според въззивния съд от показанията на свидетелите по делото се установява, че ищецът К. П. В. е узнал за извършената през 2001 г. продажба на процесния имот от Ч. Д. М. на Д. Д. Д. още същата година. Искът е предявен през 2005 г., т.е. много след изтичането на двумесечния преклузивен срок от продажбата, поради което е неоснователен.
С решение №1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлена молбата за допълване на решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 год. на Варненския окръжен съд с изричен диспозитив за прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт №4/2001 год.
По касационната жалба на К. П. В. срещу въззивно решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд. Неоснователни са доводите, че неправилно въззивният съд не се е произнесъл по всички предявени искове. Според ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС рамките на материалноправния спор се определят пред първоинстанционния съд и в пределите на въззивната жалба, въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора. В случая първоинстанционният съд е постановил решение само по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, поради което и въззивният съд правилно е разгледал също само този иск. В обжалваното решение са изложени мотиви за причините, поради които са кредитирани свидетелските показания относно момента на узнаване на продажбата – през 2001 г., поради което е направен и обоснован извод, че не е спазен срокът за предявяване на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС.
По касационната жалба на С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К., град В., срещу решение №1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне молбата за допълване на решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 год. на Варненския окръжен съд с изричен диспозитив за прогласяване нищожността на продажбата по нотариален акт №4/2001 г. Правилен е изводът на въззивния съд, че не е предявен инцидентен установителен иск за нищожност пред първоинстанционния съд, а според посоченото по-горе тълкувателно решение предявяването на инцидентен установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на правоотношение, преюдициално на спора за пръв път пред въззивната инстанция не е допустимо поради необходимостта от разглеждането му в две инстанции.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационните жалби Ч. Д. М. следва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №516 от 02.05.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд и решение №1107 от 24.10.2007 г. по гр. дело № 131/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. П. В., град С., С. Т. В., С. П. В., двамата от град Л., и Р. П. К., град В., да заплатят на Ч. Д. М., град Г., 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.