ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
гр. София, 16.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1742 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 307 ал. 1 ГПК.
А. В. В. е подал молба за отмяна на определение № 145 от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 118/09 г. на ВКС ІІ ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 753 от 29.04.2008 г. по гр. д. № 2001/08 г. на СГС.
Ответникът по молбата Я. С. С. не взема становище.
Молбата за отмяна е недопустима.
Видно е от данните по делото, че с решение от 13.12.2007 г., допълнено с решение от 12.02.2008 г., по гр. д. № 28498/06 г. Софийски районен съд е приел за установено по отношение на А. В. че Я. С. е собственик на недвижим имот в гр. С. и е отменил нот. акт № 15/02 г. Срещу решението А. В. подал въззивна жалба, но с определение от 03.05.2008 г. СРС върнал подадената въззивна жалба като просрочена. С определение № 753 от 29.04.2008 г. по ч. гр. д. № 2001/08 г. СГС е оставил без уважение частната жалба на А. В. срещу определението от 03.05.2008 г., а с обжалваното определение ВКС ІІ ГО не е допуснал касационно обжалване на определението на СГС като е приел, че няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 303 ГПК, молба за отмяна се подава срещу влязло в сила решение. Основанията за отмяна на влезлите в сила решения са конкретно посочени в закона и те по естеството си предполагат акт на съда с който спорът е решен по същество, т. е. актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Законодателят не е предвидил по този ред да се подава молба за отмяна на влязло в сила определение. Възможни са само някои частни хипотези за допустимост на отмяна на определения за прекратяване на делото, но настоящият случай не е такъв.
От друга страна, молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, като съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Подадената молба не отговаря и на изискванията да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. По своето съдържание тя представлява касационна жалба срещу определението на ВКС, тъй като се оспорва приетото от съда с което молителят не е съгласен. Оплакванията в нея се свеждат до нарушения на първоинстанционния съд които могат да се проверят при обжалване на решението, но не и в производството за отмяна на влязло в сила определение. Молителят е пропуснал срока за обжалване на първоинстанционното решение, но този пропуск не може да се поправи чрез молбата за отмяна. Явно е при тези данни, че чрез молбата по чл. 303 ГПК се цели да се постигне ревизиране на неблагоприятното за молителя определение, без да са налице действителните предпостави за отмяна на това основание.
По изложените съображения молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. В. В. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на определение № 145 от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 118/09 г. на ВКС ІІ ГО.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: