Р Е Ш Е Н И Е
№ 875
гр. София, 16.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Емилия Петрова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 2085 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 159 от 07.11.2006 г. по гр. д. № 49/06 г. Районен съд гр. Е. е отхвърлил иска на А. К. Й. срещу П. И. Б. по чл. 21 ал. 1 СК.
С решение № 527 от 11.01.2008 г. по гр. д. № 353/07 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от А. Й. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация П. Б. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че не са доказани твърденията на ищеца за пълна трансформация на негови лични средства. Представени били доказателства, че неговата сестра е внесла по сметката на продавача 208 000 нед. лв., но не били представени доказателства че сумата 485 505 нед. лв. е банков превод лично от нея. При липса на доказателства за дарение следвало да се приеме че сумата 208 000 нед. лв била дадена в заем на двамата съпрузи и задължението и за връщане е солидарно. Разликата била заплатена от двамата съпрузи, подпомогнати и от родителите на ответницата.
В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства. Неоснователно било прието, че сумата е дадена в заем, а не като дарение. Видно от писмените доказателства, сумата 485 505 нед. лв. била преведена на 03.04.1996 г. от сметката на сестрата на ищеца, а разликата от 208 000 нед. лв. била внесена също от нея, с разписка от 27.12.1996 г.
Доводите в жалбата са неоснователни. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства ангажирани от страните по делото. Видно е от данните по делото, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 11.07.1992 г. бил прекратен с влязло в сила на 08.08.2005 г. решение. На 28.03.1996 г. А. Й. и “С” ЕООД гр. С. сключили предварителен договор за продажба на апартамент № 12 със застроена площ 75.60 кв. м. намиращ се на 2 ет. от жилищна сграда построена в парцел **** в кв. 76 по плана на гр. Ел. П. , заедно с прилежащото избено помещение № 12 с площ 5.41 кв. м., за сумата 587 778 нед. лв. и 105 800 нед. лв. ДДС. В чл. 1 б. „а” на договора е записано че при сключването му купувачът се задължава да внесе 485 505 нед. лв. по сметката на продавача. С решение № 13 от 10.03.1999 г. по гр. д. № 14/98 г. Районен съд гр. Е. обявил за окончателен сключения на 28.03.1996 г. договор. Решението е влязло в сила на 07.10.2002 г. В мотивите на решението е записано, че на 03.04.1996 г. ищецът превел по сметка на продавача 485 500 нед. лв., а на 27.12.1996 г. още 208 000 нед. лв.
Спорът е дали стойността на жилището е заплатена от сестрата на касатора като дарение лично на нейния брат. От представеното копие от платежно нареждане не може да се направи категоричен извод, че сумата 485 505 нед. лв. е превод от нейна сметка. Доказателството е прието в първоинстанционното производство, но при поискване направено пред въззивния съд оригиналът не е представен и затова законосъобразно съдът е отказал назначаване на графологична експертиза за установяване съдържанието на този документ поради нечетливост на копието. Недопустимо е да се възлага на вещо лице да извърши експертиза на неясно фотокопие от документ, който не може да му бъде представен в оригинал.
От друга страна, фактът за извършен превод не е достатъчно доказателство за да обоснове тезата на касатора за дарение, а от тук и за признаване на пълна трансформация. От обясненията на сестрата не може да се направи извод че се касае за дарение. Дарението е едностранен безвъзмезден договор. С него дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Свидетелката е обяснила пред съда, че срещу дарената сума щяла да получи апартамента на родителите си, след евентуален отказ на ищеца от бъдещо наследство, т. е. взаимоотношенията между ищеца и неговата сестра не могат да се преценят като акт на дарение. Законосъобразно при преценка на гласните доказателства съдът е съобразил родствените връзки на разпитаните свидетели и ги е ценил с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./. Съдът е дал вяра на показанията на снахата на ответницата, тъй като те били обективни и не отричат факта на превод от около 200 000 нед. лв., но дадени като заем на страните. Свидетелката подробно е обяснила, че страните върнали заема на сестрата на касатора през 2002 г., след изтеглен потребителски кредит от нейния съпруг, а в плащането на апартамента участвували парично и родителите на ответницата. Затова, при липса на категорични доказателства за дарение, правилно съдът е приел че презумпцията по чл. 19 СК /отм./ не е оборена. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 527 от 11.01.2008 г. по гр. д. № 353/07 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: