РЕШЕНИЕ
№ 814
София, 18. ноември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1253 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 31.10.2007 г. по гр.д. № 656/2007, с което е потвърдено решението на Провадийския районен съд от 28.12.2006 г. по гр.д. № 361/2006, с което е уважен предявеният установителен иск за собственост.
Недоволен от решението е касаторът О. П. , който го обжалва в срок с оплаквания нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторите считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени всички доказателства по делото и в нарушение на материалния закон е прието, че ищецът е придобил правото на собственост по давност, въпреки че имотът е образуван с плана за земеразделяне от 1998 г., в него са включени улици и по отношение на него има претенции за възстановяване в реални граници.
Ответникът по жалбата Ю. А. Ч. не взе становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е изключен от регулация през 1972 г. и няма данни да е включван в блок на ТКЗС. През 1998 г. той е образуван с плана за земеразделяне и макар в разписния списък към плана от 1936 г. различни части от него да се водят на различни лица, ищецът го владее през последните десет години го е придобил по наследство от баща си и по давност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предявеният иск е за собственост. В нарушение на материалния закон обаче е приел, че не съществуват пречки той да бъде придобит чрез давностно владение. След 1992 г. това е земеделска земя, която подлежи на възстановяване. По тази причина имотът е създаден с плана за земеразделяне от 1998 г. Действително, след като е включен в плана за земеразделяне (доколкото се предполага, че той не е обжалван и е влязъл в сила), е без значение, кой е бил собственик на отделни участъци от него през 1936 г., но след 1992 г. това е земеделска земя, която подлежи на възстановяване и съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата до 21.11.1997 г. давност не се зачита, а искът е предявен на 18.08.2006 г.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният установителен иск – отхвърлен като неоснователен.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 31.10.2007 г. по гр.д. № 656/2007.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. А. Ч. от П. срещу О. П. иск за установяване, че е собственик по давност на находящата се в землището на с. С., община П., НИВА с площ 21,244 дка, съставляваща имот пл. № 66 по плана за земеразделяне от 1998 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.