РЕШЕНИЕ
№ 851
София, 19. ноември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1423 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 03.01.2008 г. по гр.д. № 1186/2007, с което е обезсилено решението на Асеновградския районен съд от 22.02.2007 г. по гр.д. № 812/2006, с което е уважен предявеният установителнителен иск за собственост.
Недоволни от решението са касаторите И. Д. Д. и М. Д. Д., които го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като считат, че предявеният установителен иск за собственост е допустим и основателен.
Ответникът по жалбата О. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през 1975 г. истците са купили частта от имот пл. № 2* която е в регулация, като за нея бил отреден парцел ****Х от кв. 26, при съседи: улица, частен имот и блок на ТКЗС, но са завладели и владеят и до сега процесната – останала извън регулация част от имота, която е била включена в блок на ТКЗС. Истците не са претендирали възстановяване на процесната част и общината е станала неин собственик при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Истците не са могли да придобият по давност земеделска земя преди 1992 г., а след това могат да придобият собственост само по реда на ЗСПЗЗ, поради което нямат интерес от предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че през 1975 г. истците са закупили урегулираната част от имот, а процесната земя е останалата извън регулация част от този имот, която истците са владели и подобрили. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, редът за възстановяване на собствеността върху земеделски земи има отношение към правния интерес от предявения иск. Интересът на истците се основава на твърдението им, че притежават правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание и отричането на това право от ответната община.
С решение по съществото на делото съдът следва да прецени осъществили ли са се твърдените от истците факти – владели ли са имота, какво е правното значение на владението през различните периоди от време (от 1975 до 1992 г., от 1992 до 1997 г. и след това до предявяването на иска през 2006 г.), и поражда ли така установеното владение претендираното право на собственост.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 03.01.2008 г. по гр.д. № 1186/2007.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.