Р Е Ш Е Н И Е
№ 910
гр. София, 20.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Даниела Никова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 2048 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 29 от 30.03.2007 г. по гр. д. № 1459/06 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил иска на С. И. Б. за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на внасяне на земеделските земи в ТКЗС, нива с площ 2.93 дка в землището на с. К. е била собственост на Е. Г. Б. , а не на общия наследодател М. Г. Ш..
С решение № 86 от 18.01.2008 г. по гр. д. № 1901/07 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд са подадени жалби от С. Б. и от Г. Д. Ш.. Оплакванията развити в касационните жалби са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. А. Д. оспорва жалбата. Ответниците по касация А. Г. Ш., Д. Г. Ш., М. Г. Ш., К. Д. Ш., В. А. И., Р. А. С., Т. А. Ш., А. А. П., Л. А. Ш., Г. А. Ш., Й. А. Р., С. А. Ш., М. Т. П., Д. Т. К., Г. Т. К., Р. Т. С., Г. Д. Ш., Е. Д. Ш., С. А. М. и К. И. Б. не вземат становище по жалбата.
Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че няма доказателства имотът да е бил собственост на майката на С. Б. чрез дарение на 1.8 дка преди 1940 г. или да го е придобила по давност.
В касационните жалби на С. Б. и Г. Ш. се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като в протокола от съдебно заседание на 29.11.2007 г. отразил неверни твърдения. Доводите са неоснователни. От записаното в протокола не може да се установи нарушение на съда във връзка със становищата на страните. Ако касаторите са считали че при отразяване на изявленията е допусната грешка, са могли да поискат поправка на протокола в срока по чл. 126 ал. 2 ГПК /отм./. Тъй като такова искане няма отправено, твърденията на касаторите са неоснователни.
В жалбата на С. Б. се твърди също така, че 1.8 дка нейната майка получила чрез неформална делба, а 0.8 дка купила от сестра си С. , или общо 2.6 дка били владяни от нейната майка Е от 1940 г. до национализацията на земята, когато ги внесла в ТКЗС. Записването на земята в партидата на М. Ш. не отразявало реалното състояние, а се основавало на стари записвания. Съдът не ценил и т. н. “отказ от наследство”на наследниците на М. Ш. Отказът не бил валидно извършен и нямал дата, но отразявал волята на сънаследниците Е. да наследи общата нива.
Твърденията са неоснователни. В исковата молба ищцата е поддържала че имотът е неин, а не на наследниците на М. Ш. , тъй като го получила по наследство от своята майка, а тя го придобила чрез неформална делба от М. Ш. т. е., че към един минал момент, преди образуването на ТКЗС и коопериране на земята, имотът е принадлежал на нейната наследодателка, а не на общата наследодателка, от което произтича и правото и за възстановяване по чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд правилно е приел въз основа на тези твърдения и представените по делото доказателства, че е налице спор за материално право относно имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ. Ищецът по този иск трябва да докаже правото си на собственост, респ. това на своя наследодател, към момента на обобществяване на имота.
Видно е от данните по делото, че страните са наследници на М. Ш. , починала на 22.11.1953 г., а ищцата е наследник на нейната дъщеря Е. Б. , починала на 27.03.2005 г. На 04.11.1991 г. Елена Б. подала заявление за възстановяване на лозе от 2.5 дка и 2.1 дка ниви в м. „Г”. Не се спори, а това е видно и от опис – декларация, че Е. Б. внесла в ТКЗС лозе от 2.5 дка и 2.1 дка ниви. С решение № 0* от 17.04.1995 г. ОСЗ с. К. възстановила на наследниците на М. Ш. 4.601 дка с план за земеразделяне.
Ищцата твърди, че нейната майка Е получила земята чрез неформална делба и чрез продажба. Твърденията обаче са недоказани. Сам по себе си фактът на внасяне на имота в ТКЗС не е достатъчен за да докаже правото на собственост. Трябва освен това да се представят и доказателства, че вносителят на земята е придобил същата на някое от предвидените за това правни основания. Това означава, че молбите – декларации за членство в ТКЗС и опис – декларациите на внесените в стопанството имоти, макар и да са посочени като надлежни доказателства в чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ, не установят собствеността ако не са подкрепени с други данни. Твърдението, че М. Ш. е извършила приживна делба е недоказано. Съгласно удостоверение на ОНС с. К. от 1948 г., на името на М. Ш. по данъчна партида № 801 била записана нива с площ 4.6 дка в м. “Г” и лозе от 1.8 дка в м. “Х”. Обстоятелството, че в данъчния регистър имотите са записани на името на общия наследодател води до извод, че до този момент не е извършвана делба на имотите. Освен това, към 1940 г. приложимият закон уреждащ тази такъв вид делба е ЗН, обн., ДВ бр. 20 от 25.01.1890 г., отм. със ЗН от 01.01.1949 г. Съгласно чл. 300 до чл. 305 от този закон, родителите могат да разделят имотите между своите деца, като в тая делба влиза неразполагаемата част. Делбата може да бъде направена чрез актове – приживе или чрез завещания, като се съблюдават формалностите, условията и правилата, предписани за даренията и за завещанията. Анализът на текстовете сочи, че за да е валидна, приживната делба трябва да бъде направена в писмена форма и между всички наследници. Касаторката не е представила писмени доказателства че такава делба е извършена и че тя е валидна. При липса на други данни за придобиване на имота, касаторката не може да се позове и на придобивна давност от страна на наследодателката си, дори са се приеме твърдението, че делба е извършена, тъй като срокът на владение от 1940 г. до внасяне на земята в ТКЗС е по-малък от изискуемия 20 годишен срок, съгласно ЗД /отм/. Липсват и писмени доказателства като основание за владението, за да се приеме че давността е текла и след внасяне на имотите в ТКЗС.
По изложените съображения касационните жалби на заявените в тях основания са неоснователни, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Ответникът по касация Д. Д. претендира за разноски. С оглед представения Договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 18.01.2008 г. по гр. д. № 1901/07 г. на Окръжен съд гр. П..
ОСЪЖДА С. Б. и от Г. Д. Ш. да заплатят на Д. А. Д. 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: