ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№693
София, 07. декември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 672 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1706/2009 за прекратяване производството по предявени искове за нищожност на сделки.
Недоволен от определението е жалбоподателят П. Г. П., представляван от адв. Д, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правния интерес на съсобственика от прогласяването на привидността на дарение и нищожността на последваща продажба, извършени от друг съсобственик, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Б. С. Й., И. И. П. и И. В. П., представлявани от адв. Д, я оспорват като считат, че съдът е съобразил трайно установената практика, че интерес да разкрие твърдяната симулация има само съсобственикът, който в двумесечния срок от изповядане на сделката е предявил иск за изкупуване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че ищецът не е страна по оспорваните сделки, поради което правен интерес от предявените искове той би имал, ако в установения преклузивен срок е предявил правото си на изкупуване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че привидност на дарението може да претендира само лице, чиято правна сфера е засегната от симулацията – наследник с право на запазена част и съсобственик с право на изкупуване. Правният интерес на тези лица да оспорват дарението обаче съществува докато не са погасени или преклудирани съответно правото да искат възстановяване на запазена част, съответно правото на изкупуване. Правен интерес от прогласяването на нищожността на продажбата въобще не е налице, тъй като ако договорът за продажба е нищожен, продадената част би останала у продавача и съсобственикът не би имал право да я изкупи.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1706/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.