О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София,08.12. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 454/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Р. И. Г., И. С. Б. и С. И. Б. са обжалвали разпореждането на П. на Пловдивския окръжен съд от 08.05.2009г., с което е отказано да бъдат освободени от внасяне на държавна такса по въззивната жалба срещу решението на Пловдивския районен съд, 18 състав по гр.д. № 4317/2007г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество е и основателна.
С обжалваното разпореждане П. на Пловдивския окръжен съд е приел, че освобождаването на тримата ищци от внасяне на държавна такса от районния съдия не го обвързва и не предопределя само по себе си разглеждането на спора от въззивната инстанция без внасяне на държавна такса. Констатирайки непълнота на представените декларации за семейно и материално положение и имотно състояние , в които не е посочено дали ищците притежават недвижими имоти, влогове и други вещи П. на Пловдивския окръжен съд е приел, че те на са доказали , че са в крайно тежко материално положение и не могат да внесат определената им държавна такса.
Обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на процесуалните правила.
За воденето на делото съгласно чл.53 ГПК /отм./ страните дължат държавни и такси и разноски, но когато имущественото положение на ищеца е такова, че той няма възможност да ги заплати, чл.63 ал.1 б.”б” ГПК /отм./ му дава възможност да поиска да бъде освободен от внасянето им като представи декларация за доходите си и притежаваните недвижими имоти. Оправомощен да се произнесе по искането е районния съдия или председателя на окръжния съд т.е. съдии от съответния първоинстанционен съд според правилата на родовата подсъдност – чл.79 и 80 ГПК ГПК /отм./. В закона няма изрично изискване за всяка инстанция да се доказва липсата на достатъчно средства. След като ищците са освободени от внасяне на държавна такса при предявяването на иска, висшестоящите инстанции не следва да проверяват правилността на преценката по чл.63 ал.1 б.”б” ГПК /отм./ , те могат да задължат ищците да внесат дължимите такси само ако са налице данни за промяна в дeкларираното от тях имуществено състояние. В случая председателят на окръжния съд не се е позовал на такава промяна, той е извършил нова преценка на имущественото състояние на ищците въз основа на данните, посочени от тях в декларациите, без обаче да съобрази представените писмени доказателства , от които се установява, че ищецът С е с 84% намалена работоспособност, И. Б. – с 97.4%, а Р. Г. е с онкологично заболяване. При тези данни и размера на отпуснати пенсии и дължимата държавна такса общо 1575лв. въззивният съд не е имал основание да откаже на ищците освобождаване от държавна такса за въззивното производство. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждането на П. на Пловдивския окръжен съд от 08.05.2009г., с което е оставено без уважение искането на Р. И. Г., И. С. Б. и С. И. Б. за освобождаване от държавна такса пред втората инстанция и ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на подадената от тях въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: