ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 700
София, 09. декември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 651 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд от 28.04.2009 г. по ч.гр.д. № 179/2009 в частта, в която за обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД на К. срещу “Ш” Е. , В. е допуснато обезпечение чрез налагането на възбрана върху закупен от проверяваното лице недвижим имот.
Недоволен от определението е жалбоподателят “Ш” Е. , В. , представляван от адв. А от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос противопоставими ли са на държавата последващи възмездни придобивни сделки от трети добросъвестни лица, ако отчуждителната сделка, извършена от проверяваното лице е непротивопоставима на държавата съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОПДИППД и по процесуалноправния въпрос за допустимостта на налагането на обезпечителни мерки по отношение на трети добросъвестни лица, които въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. , представлявани от юрк. Вълчева, я оспорва като счита повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а жалбата е неоснователна тъй като добросъвестността на приобретателя по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД ще е предмет на разглеждане в производството по бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че спрямо държавата са действителни сделките с имущество, придобито от престъпна дейност, поради което е допустимо налагането на обезпечителни мерки по отношение на трети лица, които са придобили такова имущество, поради което знанието на съответните факти и обстоятелства от третото лице – приобретател не подлежат на доказване в обезпечителното производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя съдържанието на обжалваното определение. За допустимоста на исканата обезпечителна мярка е без правно значение, има ли порок сделката, с която праводателят на ответника е придобил имота. Повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалваното определение – добросъвестността на ответника съгласно чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД има значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, но този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че обезпечение на бъдещ иск може да бъде допуснато и без наличието на писмени доказателства за всички правнорелевантни обстоятелства. Наличието или отсъствието на писмени доказателства има значение само за условията, при които може да бъде допусната исканата обезпечителна мярка: с представяне на гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД или без представяне на такава гаранция ( чл. 391, ал. 1 – 3 ГПК). Ищецът обаче е държавно учреждение, което съгласно чл. 391, ал. 4 ГПК е освободено от представяне на гаранция, тъй като държавата отговаря за вредите, които ответникът би претърпял, ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд от 28.04.2009 г. по ч.гр.д. № 179/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.