ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 707
София, 16. декември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 707 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Великотърновския окръжен съд от 07.10.2009 г. по гр.д. № 751/2009 за прекратяване на въззивното производството поради липса на правен интерес.
Недоволен от определението е жалбоподателят М. М. М. , извършващ търговия под фирмата “М” Е. , с. О., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че има интерес да обжалва първоинстанционното решение.
Ответниците по жалбата С. – Т. З. З. и Б. П. Т. я оспорват, като считат, че във въззивната жалба не е посочено, в какво се състои порочността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че магазинът и северната пристройка, предмет на въззивната жалба, са извън предмета на разгледания от първата инстанция иск, поради което ищецът няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение с оплаквания във връзка с тези сгради.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че неправилно въззивният съд е приел, че указанията, в какво се състои порочността на обжалването решение имат отношение към допустимостта на въззивната жалба.
Съдържанието на въззивната жалба е уредено в чл. 260, а приложенията към нея – в чл. 261 ГПК. Съгласно чл. 262 ГПК въззивната жалба е нередовна, ако не отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.казанията, в какво се състои порочността на обжалваното решение са посочени в чл. 260, т. 3 ГПК, поради което за редовността на въззивната жалба е без значение дали жалбата съдържа такива указания, и ако съдържа – в какво се състоят изложените оплаквания.
Тази уредба на съдържанието и изискванията за редовност на въззивната жалба съответстват на уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд. Той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Дали съдържащите се в жалбата оплаквания имат отношение към предмета на делото, или нямат отношение към него, е въпрос на основателност на жалбата, по който съдът трябва да се произнесе във въззивното решение.
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове и ищецът има правен интерес да го обжалва.
Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на въззивно решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Великотърновския окръжен съд от 07.10.2009 г. по гр.д. № 751/2009.
ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на въззивно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.