Р Е Ш Е Н И Е
№951
гр.София, 18.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 2154 по описа за 2008 г. на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. „С” срещу решение № II-246 от 04.12.2007 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 157 от 2007 г. в частта, с която е отменено частично решение № 350 от 05.01.2007 г. по гр.д. № 141 от 2006 г. на Ц. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Л. К. К. срещу Д. „С” иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху част с площ от 3,250 дка от имот пл. № 0* по картата на землището на гр. П., м.”П” с обща площ от 3,500 дка /а по одобрената кадастрална карта на гр. П. имот № 58356.502.42/, означена с червен контур /с изключение на оцветеното в жълто и кафяво/ на скица към заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, намираща се на лист 48 от делото на Бургаския окръжен съд.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. При постановяване на решението съдът не бил изследвал предпоставките за уважаване на предявения иск. Неправилно приложил разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ и не осъществил инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт- решение на ПК-гр. Приморско № 28 от 15.12.1999 г.за възстановяване на собствеността на ищцата върху процесния имот. Не било взето предвид, че с горепосоченото решение ПК не е имала право да възстановява такъв имот, тъй като той не е бил заявен за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и тъй като преди това е било постановено решение за отказ да бъде възстановен този имот, което е влязло в сила като необжалвано. Съдът допуснал и процесуално нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, като отменил определението си за даване ход на делото по същество и служебно назначил експертиза, каквато никоя от страните не била поискала. Не били обсъдени и всички събрани по делото доказателства, включително и не било обсъдено приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническа екпертиза, че процесният имот е в границите на имота, актуват с АДС № 1* от 1991 г.
Пълномощникът на ответницата Л. К. К. оспорва жалбата и моли решението на Бургаския ОС да бъде оставено в сила.
МРРБ не взема становище по тази жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си за уважаване на ревандикационния иск за описаната по-горе част от имот пл. № 0* въззивният съд е приел, че върху тази част от имота не е осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, което да е пречка за възстановяването му на бившите собственици. Приел е, че този имот не попада в границите на предоставения за ползване на ГУСВ терен, тъй като е извън границите на имота, описан в актовете за държавна собственост от 1994 г. и от 2001 г. Счел е, че не може да бъде възстановена само онази част от имот пл. № 0* която е застроена с масивна сграда с площ от 95 кв.м. и прилежащия терен към тази сграда с площ от 155 кв.м., означени на скицата на вещите лица с жълто и кафяво.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В случая ищцата претендира за собственост върху процесния имот на основание решение на ПК- гр. П. № 28 от 15.12.1999 г. за възстановяване правото й на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС на РБ, решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие за възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя. Тези решения по същество са административни актове, поради което при възникнал спор за собственост по пътя на инцидентния съдебен контрол гражданският съд следва да прецени действителността на тези административни актове, включително и тяхната материална законосъобразност. В този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, осъществявайки този инцидентен съдебен контрол, въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, изразяващи се в необсъждане на всички представени по делото доказателства и доводи на страните: Съдът не е обсъдил представения по делото акт за държавна собственост № от 25.09.1991 г. и заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Илка Б. , от които се установява, че процесният имот е в границите на терена, който е бил отчужден и предоставен за изграждане на ММЦ „Г”- гр. П.. Не е изложил съображения защо приема, че процесният имот не е предоставен за ползване от Държавата на ответното предприятие, въпреки заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 10.09.2007 г., че този имот в по-голямата си част попада в границите на имота, описан в т.266 от списъка към решение на МС № 787 от 29.11.2000 г. за предоставяне на имоти за ползване и управление от Д. „С”.
; само терена без сградите; терена, без сградите и прилежащите площи към тези сгради или само незастроената част от терена, която може да се обособи като самостоятелен имот.
Освен това, съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е поставил служебно допълнителна задача на вещото лице по съдебно-техническата експертиза: да изготви скица на имота, в която да обозначи всички изградени в него постройки и съоръжения по смисъла на пар.1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ, прилежащият терен към всяка една от тези постройки /включително и към сградите, които се намират частично в процесния имот- в неговата югозападна част и към постройката в центъра на имота/ и да отговори на въпроса дали незастроената част от имота /имотът без съоръженията в него, без постройките и прилежащия терен към всяка една от тези постройки/ може да се обособи като самостоятелен имот по кадастралната карта на гр. П..
По изложените по-горе съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част следва да бъде отменено като неправилно, а поради допуснатите от съда съществени процесуални нарушения- делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № II-246 от 04.12.2007 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 157 от 2007 г. в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отменено частично решение № 350 от 05.01.2007 г. по гр.д. № 141 от 2006 г. на Ц. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Л. К. К. срещу Д. „С” иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху част с площ от 3,250 дка от имот пл. № 0* по картата на землището на гр. П., м.”П” с обща площ от 3,500 дка /а по одобрената кадастрална карта на гр. П. имот № 58356.502.42/, означена с червен контур /с изключение на оцветеното в жълто и кафяво/ на скица към заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, намираща се на лист 48 от делото на Бургаския окръжен съд, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Д. „С” е осъдено да заплати на Л. К. К. разноски по делото в размер на 772,50 лв. и
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.