О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 18 декември 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н. дело № 688/2009 година.
Производството по чл. 351, ал. 5 НПК е образувано по жалба от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу разпореждане от 16.11.2009 год. на съдията-докладчик, с което на основание чл. 351, ал. 4 НПК е върнат касационният протест на Софийска градска прокуратура срещу присъдата по нохд № 4071/2009 год. на Софийския градски съд, като процесуално недопустим, тъй като е подаден от лице, което няма право на протест. Изложени са съображения, че изводите на докладчика в атакуваното разпореждане за недопустимост на касационния протест са незаконосъобразни, поради неправилното тълкуване на нормата на чл. 318, ал. 2 НПК, която с оглед обстоятелствата по делото и заетата позиция на прокурора във въззивното производство е неотносима.
От данните по делото е видно, че Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд срещу обвиняемата А. Д. И. от гр. С. по обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК и по него е образувано нохд № 1818/2008 год. В хода на съдебните прения явилият се пред съда прокурор не е поддържал обвинението и изявил становище, че деянието описано като престъпление в обвинителния акт не съставлява престъпление, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана.
Независимо от това, с оглед разпоредбата на чл. 293 НПК, с присъда от 23.03.2009 год. по нохд № 1818/2008 год. съдебният състав е приел, че обвинението срещу И. е доказано и за престъплението по чл. 206, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, б.”б” НК я осъдил на пробация, като на основание чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2, във вр. ал. 3, т. 1 НК е определил съответните пробационни мерки и тяхната продължителност.
Подсъдимата останала недоволна от присъдата и я атакувала пред въззивната инстанция с оплакване за нейната незаконосъобразност, поради осъждането й за деянието, което според нея не съставлява престъпление.
На 05.11.2009 год. пред състав на Софийския градски съд, по образуваното внохд № 4071/2009 год. представител на СГП изразил становище, че въззивната жалба на подсъдимата е неоснователна, а обжалваната от нея присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
С присъда от 05.11.2009 год. по цитираното въззивно дело, на основание чл. 304 от НПК А. Д. И. е призната за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК. Така постановената оправдателна присъда е била протестирана от участвалия във въззивното производство прокурор, със сочени в него по същество касационни основания за отмяна по чл. 346, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и отправено към касационната инстанция искане да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3 НПК.
С разпореждане от 16.11.2009 год. касационният протест е върнат като недопустим, като са изложени съображения, че въззивната присъда е постановена в съгласие с направеното от прокурора пред първоинстанционния съд искане за оправдаване на подсъдимата и той не е лице имащо право на протест, тъй като протестът не е в интерес на подсъдимата. От начина на изложение на докладчика може да се направи предположение, че последното обстоятелство, вероятно визира хипотезата на чл. 349, ал. 2 НПК.
Жалбата е основателна.
Правото да се атакува съдебният акт, предоставено на различните страни в наказателния процес, по съдържание и обем е предопределено от процесуалното качество и функциите на визираните процесуални участници. Функциите на прокурора в наказателното производство са регламентирани в чл. 46 от НПК. По дела за престъпления от общ характер той повдига и поддържа обвинението, като държавен обвинител участва в съдебното производство във всички инстанции до окончателното му приключване с правата и задълженията да протестира съдебните актове, които според изграденото му вътрешно убеждение са неправилни и незаконосъобразни. Изключение от последното правило се съдържа единствено в разпоредбата на чл. 318, ал. 2, изр. 2 НПК /относима само за въззивното производство/, която лишава прокурора от възможността да протестира първоинстанционната присъда, ако тя е постановена в съответствие с направените от него искания.
Протестът на представителя на обвинителната власт при постановяване на присъда или решение от въззивната инстанция е процесуално допустим не само когато съдебният акт противоречи на изразената от него позиция по обвинението, но и когато той е в съответствие с предявените от същия искания и изразени становища в съдебно заседание. Основната задача на прокуратурата да пази и защищава законността, очертава и границите на неговото процесуално право да подава протест до ВКС, регламентирано в чл. 349 НПК, което не е в зависимост от неговата позиция, заявена и развита в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, защото е възможно представителят на обвинението, участвал в съдебните прения, да е заел неправилно становище. Прокурорът / процесуално равнопоставен на останалите страни в съдебното производство/, може да подава касационен протест при нарушени права на обвинителната власт, както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимото лице, като съдържанието и пределите на правния интерес, по смисъла на чл. 349, ал. 2 НПК, следва да бъде разглеждан в контекста на предоставените от закона функции и правомощия на прокурора в наказателния процес.
Изложеното заключение се основава върху буквалното и систематичното тълкуване на правните норми на чл. 346 и чл. 349 НПК, регламентиращи съдебните актове, предмет на касационно обжалване и процесуалните участници, оправомощени да инициират последното, във връзка с разпоредбата на чл. 12 ал. 2 НПК, гарантираща равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс. В процесуалната норма на чл. 346 НПК, е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС и в т. 2 от тази разпоредба са включени новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.
Правото на прокурора да атакува постановените съдебни актове на въззивните съдилища пред касационната инстанция, с чиито решения финализират образуваните наказателни производства, е надеждна гаранция от правно естество за осигуряване правилното реализиране на наказателната отговорност и предвид обстоятелството, че чрез касационния контрол може да се провери законосъобразността на процесуалната дейност на органите на досъдебното производство, първостепенният съд и въззивната инстанция и при правоприлагането на материалноправните норми, в рамките на посочените в чл.348 ал.1,т.1-3 от НПК касационни основания, при съобразяване на правомощията на ВКС по чл.124 от Конституцията на Р.България-осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво приложение на закона от всички съдилища.
Като е приел, че касационният протест е недопустим и е върнал същия, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, с което, като резултат, е ограничена прокуратурата в осъществяване на функциите й по чл. 46 от НПК. Нарушението е съществено и следва да бъде отстранено чрез отмяна на разпореждането, с което е преграден пътя на наказателното производство, връщане на делото на въззивната инстанция за администриране и изпълнение процедурата по чл. 351 от НПК по връчване на преписи от касационния протест на страните в наказателното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 16.11.2009 год. на съдията-докладчик на, с което на основание чл. 351, ал. 4 НПК, като процесуално недопустим е върнат протеста на Софийска градска прокуратура срещу присъдата по нохд № 4071/2009 год. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на указанията в съобразителната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: