Р Е Ш Е Н И Е
№ 957
ГР.София, 22.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 3 декември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Р. Пенкова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1687/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218 а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2672/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба „А” Е. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ответното дружество искове по чл.108 от ЗС – за признаване собствеността и предаване владението на описан по делото недвижим имот – гараж и прилежащото му дв. място, и по чл.59 и 86 от ЗЗД – за заплащане обезщетение за ползването им без основание за времето 8.02.05 – 20.10.05 г. в размер съответно на 3 904 лв. и 846 лв., ведно с мораторната и законна лихва върху главниците. Прието е, че ищцата не е установила правото си на собственост върху гаража, като съществуващ имот и ползването му от ответника за процесния период.
Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: ищцата е установила правото си на собственост върху дворното място, в което е построен гаражът – имот пл. №11, кв.93, по плана на София, местност „Б„9 – ти септември”, І-ва част, с нот. акт №132/7.12.87 г. и договор за доброволна делба от 30.12.87 г.
Гаражът, с площ от 63 кв.м. е построен в дворното място и узаконен на името на собственицата с акт за узаконяване №57/21.12.00 г. или към тази дата най –късно е съществувал като имот с посочената характеристика.
С нот. акт №19/02 г. ищцата продала на трето лице 1/3 ид.ч. от дворното място, без гаража, което не се отразява на легитимацията й на собственик в настоящия спор.
Ползването на гаража и прилежащата му част от дв. място за процесния период не се оспорва от страна на ответника; то е и установено от показанията на св. М, от констатациите за ползване на гаража в констативен акт от 1.08.00 г. и заповед №1950/00, съставени в процедурата по узаконяване и удостоверения за регистрацията на ответника по фирменото дело. Данните в тях безпротиворечиво сочат, че за този период ответното дружество с управител Х е ползвало ищцовия имот във връзка с дейността си и е регистрирано, вкл. към сегашния момент, на административния адрес на имота – ул. „Ж” №8. Ответникът не твърди да е плащал на ищцата суми за ползване на имота й през процесния период.
При тези данни исковете са основателни и следва да се уважат. Размерът на паричните претенции, съответен на този, в който са предявени, ВКС определя на осн. чл.130 от ГПК, при ползване и на заключението на техническа експертиза, изготвена въз основа на посочена от ищцата и неоспорена от ответника средна наемна цена.
Решението на СГС, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете.
Поради изложеното ВКС на РБ, четвърто гр. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2672/07 г. от 7.01.08 г. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА на осн. чл.108 от ЗС ищцата З. А. Д. за собственик на недвижим имот – гараж, застроен на 63 св. м. в имот пл. №11, св.93 по плана на София, с административен адрес: „Ж” №8, и ОСЪЖДА ответника „А” Е. , гр. С., представлявано от управителя Х. Д. да й предаде владението на имота, както и да заплати на ищцата обезщетение за ползването му, ведно с прилежащата част от дворното място, в което е построен, в размер на общо 4 747 /четири хил. седемстотин четиридесет и седем/ лв. за периода 8.02.-20.10.05 г., мораторна лихва от 346 лв. и законната лихва върху главницата, както и разноски за всички инстанции в размер на 1780 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: