Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
София, 23.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2116/2008 година по описа на V гр.отделение на ВКС
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”б” от ГПК(отм.).
Образувано е по три касационни жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 21. ХІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 407/2007 г. Ищцата по делото Д. А. А. от гр. Г. обжалва това решение в частта, с която е намалено присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия й при трудова злополука баща А от 20 000 лв, (определени от първата инстанция) на сумата 15 000 лв с поддържани оплаквания за неправилност. Ответниците по делото В. Т. Л. и К. Н. Г., двамата от гр. В., обжалват същото решение в уважената част с оплаквания за недопустимост и неправилност и с искане за обезсилването, респ. отмяната му, както и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена или присъденото обезщетение – намалено по размер.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбите са подадени в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК и поради това са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.
Д. А. А. като наследница – дъщеря на починалия при трудова злополука А. А. Й. е предявила срещу В. Т. Л. и К. Н. Г. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане солидарно от тях на сумата 35 000 лв за претърпените от нея неимуществени вреди от преждевременната му смърт с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Претендираната отговорност спрямо тях се основава на влязлата в сила присъда срещу тях от 2.V.2006 г. по нохд № 417/2006 г., с която те са признати за виновни в качеството им на технически ръководители към строителна фирма “О” Е. – гр. В., че са причинили смъртта на А. Й. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строителство на сграда, виновно нарушавайки нормите на чл. 26 т.1,2,3 и 4 от Наредба № 2 от 22.ІІІ.2004 г. – престъпление по чл. 123 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 301 ал.1 т.4 от НПК във връзка с чл. 2 ал.2 от НК във връзка с чл. 78а ал.1 от НК са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Претенция за същата сума ищцата е предявила и срещу “О” Е. на основание чл. 49 от ЗЗД. С решението на Варненския окръжен съд от 15.VІ.2007 г. по гр.д. № 1687/2006 г. е отхвърлен иска срещу ответника “О” Е. с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Осъдени са ответниците В да заплатят солидарно на ищцата сумата 20 000 лв за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й А. А. Й. , починал на 26. ХІІ.2004 г. на основание чл. 45 от ЗЗД, като в останалата част до предявения размер 35000 лв претенцията е отхвърлена.
По въззивни жалби на ответниците В, касаещи уважената срещу тях претенция на ищцата В апелативен съд с решението си от 21. ХІ.2007 г. по в.гр.д. № 407/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт в уважената част за разликата от 15 000 лв до 20 000 лв срещу двамата жалбоподатели и вместо това е отхвърлил претенцията в посочената част като неоснователна. Оставил е в сила решението в останалите обжалвани части и е констатирал, че в необжалваните части то е влязло в сила. Тъй като касационните жалби на ответниците Л касаят както допустимостта, така и основателността на претенциите на ищцата срещу тях, а жалбата на ищцата касае размера на присъденото й обезщетение, в която част има доводи и в другите две жалби, най-напред следва да се произнесе ВКС по жалбите на двамата ответници и след това – по трите жалби относно определения размер на дължимото обезщетение.
По жалбите на Л. и Г. Те касаят съотношението между отговорността на работодателя “О” Е. по чл. 200 от КТ и тази по чл. 49 от ЗЗД. Безспорно е, че ищцата е предявила срещу тримата ответници искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – срещу първите двама и настоящи жалбоподатели и срещу “О” Е. – по чл. 49 от ЗЗД. Жалбоподателите Л. и Г. чиито деяния, признати с влязла в сила присъда по нохд № 417/2006 г. за престъпление, като преки причинители на смъртта на А. Й. вследствие трудовата злополука, носят отговорност към наследницата му – ищцата Д в пълен обем и при осъществяване на регресната отговорност по чл. 202 от КТ във връзка с чл. 203 ал.2 от КТ. Поради това е без значение за тяхното правно положение дали с обжалвания съдебен акт е осъден или освободен от отговорност работодателя “О” Е. по чл. 49 от ЗЗД, с оглед т.3 на Тълкувателно решение № 45/1990 г. на ОСГК на ВС на РБ. Поради това и доводите за недопустимост на претенцията по чл. 49 от ЗЗД срещу работодателя във връзка с приложение на посочената точка от тълкувателния акт на ОСГК на ВС на РБ нямат за последица извод за неоснователност на иска спрямо прекия причинител на вредите. Ищцата независимо от обстоятелството, че смъртта на баща й е настъпила вследствие на трудова злополука, може да насочи претенцията си за неимуществени вреди както срещу работодателя, така и срещу преките причинители на увреждането. Тя не е задължена да търси първо отговорност от работодателя по чл. 200 от КТ, а и в този случай последният има право да регрес срещу виновните за злополуката лица за пълния размер на вредата – чл. 202 във връзка с чл. 203 ал.2 от КТ. Предявеният срещу преките причинители иск по чл. 45 от ЗЗД е допустим, такова е и постановеното по него въззивно решение в обжалваната осъдителна част.
По трите жалби относно размера на присъдената сума: Влязлата в сила присъда срещу двамата ответници обуславя отговорността им за причиненото непозволено увреждане на ищцата като наследница на своя баща с оглед разпоредбата на чл. 222 от ГПК(отм.) – относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съпричиняването на увреждането от страна на двамата ответници обуславя солидарната им отговорност според разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД. При определяне размера на сумата за обезвреда на ищцата са отчетени конкретните обстоятелства – тя е била на възраст 24 г. към момента на настъпване на внезапната смърт на баща й, с когото е имала съхранена духовна връзка, независимо от развода на родителите й. Връзката между дете и родител е поддържана и след заминаването на ищцата на работа в чужбина, както и по време на обучението й в гр. В., където е работил бащата. Невъзможността на ищцата да присъства на погребението на баща си поради това, че се е намирала в чужбина към този момент и с оглед внезапността на това събитие, по-скоро обуславят извод за допълнителни отрицателни преживявания у дъщерята, лишена при конкретните обстоятелства, от възможността да се сбогува за последен път със своя родител. Поради изложеното, настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателите – ответници за прекомерност на определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди от ищцата в размер на 15 000 лв. Неоснователна е и жалбата на ищцата в отхвърлената част на претенцията до размер на уважената част от иска от Варненския окръжен съд. Поради това и трите жалби относно размера на присъденото обезщетение се явяват неоснователни, като обжалваното решение следва да се остави в сила. При разглеждането на спора и постановяване на съдебния акт въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”б” и “в” от ГПК(отм.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд от 21. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 407/2007 г. в обжалваните части, в които са уважени исковете по чл. 45 от ЗЗД в размер на 15 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: