О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София 28.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №343/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., град Ш., подадена от пълномощника му адвокат Н, срещу определение №3619 от 24.03.2009 год. по ч. гр.дело №2253/2009 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 30.01.2009 год. по гр. д. №201/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.45 ЗЗД срещу К. Й. М. като прокурор в СРП.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали липсата на материалноправна легитимация е въпрос по основателността на иска или по неговата допустимост, както и за това дали предпоставките за прилагане на защитната правна норма на функционалния имунитет е въпрос по основателността на иска или по неговата допустимост. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са решения и определения на ВКС и СГС.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Софийският градски съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за вреди срещу К. Й. М. като прокурор в СРП е недопустим съобразно разпоредбата на чл.132 КРБ.
Формулираните по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена практика, съобразно която за вреди, причинени от действия на прокурори отговаря държавата. Според чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р. съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление. В тези случаи държавата носи отговорност вместо тях, а не заедно с тях. Този, на когато са причинени вреди в процеса на осъществяване на държавните властнически правомощия, какъвто е разглежданият случай, може да търси отговорност само от държавата, но не и от самите длъжностни лица. Пасивно легитимиран е единствено държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в служебни правоотношения. В този смисъл е ТР №3/2005 г. ОСГК на ВКС. В случая съобразно тази практика след като въззивният съд е приел, че твърденията в исковата молба не сочат на основания, относими към личната отговорност на К. Й. М. като физическо лице и прокурор, е прекратил производството по делото по отношение на този ответник.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3619 от 24.03.2009 год. по ч. гр.дело №2253/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.