Р Е Ш Е Н И Е
№ .809
гр.София, 07.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова и прокурора от ВКП Станева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1538 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на С. д. „П” /сега СДВР/ срещу решение № 387 от 13.12.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 481 от 2006 г., с което е отменено решение № 317 от 07.07.2006 г. по гр.д. № 107 от 2006 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено ново решение за осъждане на С. д. „П” да заплати на И. Н. Б. на основание чл.1 от ЗОДВПГ обезщетение в размер на 6 500 лв., представляваща предоставена от него сума за провеждане на полицейска операция, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.02.2006 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 500 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че полицейските служители, участвали в полицейската операция, при която сумата от 6 500 лв. била предадена на лицата, отнели автомобила на Б. , нямали никаква вина за загубването на тази сума, тъй като извършителите на престъплението, включително и лицето, на което лично била предадена сумата, били своевременно заловени. Претърпяната от Б. имуществена вреда не била причинена от действия или бездействия на полицейски служители.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по делото И. Н. Б.. В писмена защита от 13.10.2009 г. Б. оспорва жалбата и моли решението на Смолянския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Представителят на ВКП счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ /преди ЗОДВПГ/ за сумата 6 500 лв., което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Б. сумата 6 500 лв., която последният при извършване на полицейска операция на 03.04.2004 г. е предал на лицата, отнели личния му автомобил, тъй като служителите на полицията не са положили необходимите усилия и не са предприели необходимите действия за опазване на имуществото на ищеца /паричната сума от 6 500 лв./, с което са нарушили задълженията си по чл.60,ал.1,т.4 от ЗМВР /отм/: От момента на предаване на парите на извършителите на престъплението до залавянето им полицейските служители са допуснали белязаните пари да бъдат предадени на друго /неустановено/ лице или да бъдат оставени на неизвестно за полицията място. Това е станало, тъй като полицейските служители не поставили извършителите на престъплението под постоянно наблюдение, а контролирали движението им само със специални разузнавателни средства. Прието е от съда, че обстоятелството, че извършителите били няколко и движението им било изключително динамично, не освобождава полицията от отговорност, тъй като тя е била длъжна да обезпечи полицейската операция с хора и специални средства и да проведе тази операция професионално- като ангажира за участие в нея полицейски служители, които да имат достатъчна готовност да реагират адекватно на поведението на извършителите. Освен това е прието, че при осъществяване на тази операция полицейските служители са нарушили разпоредбите на чл.16 и чл.20, ал.1 от ЗСРС, които изискват специалните разузнавателни средства /в случая белязаните пари/ да се осигуряват само от МВР. Според съда, обстоятелството, че полицейските служители са предупредили ищеца за рисковете от загубването на парите, не елиминира тяхното задължение по чл.16 и чл.20, ал.1 от ЗСРЗ.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Отговорността по ЗОДОВ е специфичен случай на отговорност за непозволено увреждане. Поради това, за уважаване на предявения по делото иск за обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ е следвало безспорно да се докаже целият фактически състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение на служители на ответника, вреда, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Спори се между страните, дали служителите на ответника са нарушили свои задължения при осъществяване на полицейската операция, проведе на 03.04.2004 г. и в този смисъл дали поведението им е било противоправно: Действително, неправилно е прието от въззивния съд, че като са използвали за извършване на полицейска операция белязани пари, които са им били предоставени от ищеца, полицейските служители са нарушили чл.16 и чл.20 от Закона за специалните разузнавателни средства, които предвиждат, че специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от Д. „О”, Д. „О” и Д. „З” на МВР и след предварително писмено разрешение по чл.15 от ЗСРС и разпореждане на министъра за прилагането им. Белязаните пари не са специални разузнавателни средства. Съгласно чл.2, ал.1 и ал.3 от ЗСРС, оперативен способ-специално разузнавателно средство е белязването на парите, докато самите пари са веществени доказателства, които се изготвят чрез използване на този специален разузнавателен способ. Поради това използването в полицейската операция, проведена на 03.04.2004 г. на белязани пари, предоставени на полицията от ищеца И. Б. , не представлява нарушение на чл.16 и чл.20 от ЗСРС.
Правилно е прието, обаче, че при осъществяването на полицейската операция на 03.04.2004 г. служителите на касатора са нарушили задълженията си по чл.60, ал.1, т.4 от Закона за МВР от 1997 г. /отм./ да опазват имуществото на гражданите, по-конкретно да опазят предоставеното им от ищеца И. Б. негово имущество: В случая не се спори, че И. Б. е предоставил свои лични пари- 6 500 лв. на служители на СДВР, които са ги белязали по предвидения затова в ЗСРС ред и са ги използвали при осъществяване на полицейска операция по залавянето на извършителите на престъпление. При стриктно изпълнение на служебните им задължения и при професионално подготвена и проведена полицейска операция, не би могло да се стигне до предаване на белязаните пари от заловените по-късно извършители на престъплението на неизвестно лице или до оставянето на парите на неизвестно за полицията място. Като не са осъществили непрекъснато наблюдение на заподозрените за престъплението лица и са допуснали парите да изчезнат /да бъдат предадени на неизвестно лице или скрити на неизвестно място/, полицейските служители са проявили небрежност, пряка и непосредствена последица от която е причинената на ищеца имуществена вреда в размер на стойността на белязаните и загубени 6 500 лв. Поради това неоснователно е твърдението в касационната жалба, че служителите на СДВР не са нарушили свои задължения и че не са имали вина за загубването на белязаните пари.
Неоснователно е възражението, че СДВР не носи отговорност за причинената на ищеца имуществена вреда по реда на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като загубването на парите е станало не по повод на осъществявана от СДВР административна дейност, а по време на образувано вече предварително производство. Имуществената вреда е причинена на ищеца при полицейската операция от 03.04.2004 г. по издирването и залавянето на извършителите на престъпление. Тази операция, макар и осъществена след образуването на предварителното производство за кражбата на автомобила на ищеца, представлява оперативно-издирвателска дейност на НС „П” по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за МВР от 1997 г. /отм./ и в този смисъл е административна дейност на полицията.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на Смолянския ОС следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата И. Б. не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 387 от 13.12.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 481 от 2006 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.