Р Е Ш Е Н И Е
№ 841
гр.София, 14.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1779 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. М. срещу решение № 34 от 19.02.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 393 от 2007 г., с което е отменено решение № 569 от 19.01.2006 г. по гр.д. № 152 от 2004 г. на З. районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от И. З. Б. срещу Б. А. М. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС /1958 г./ наследодателката на ищеца М. З. Б. е била собственик на следния земеделски имот: нива с площ от 1,795 дка, находяща се в землището на гр. Н., м.”С” при граници: път, гора, имот на К. и имот на М. .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост и незаконосъобразност- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
В срока по чл.218г от ГПК /отм. / ответникът И. З. Б. не взема становище по жалбата. В писмена защита от 20.10.2009 г. неговият процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на Смолянския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посоченото основание за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която не е надлежно индивидуализиран процесния имот. Действително, ищецът е посочил площта и границите на имота, за който твърди, че е бил собственост към 1958 г. на неговата наследодателка М. С оглед на това, че ответникът е наследник на лице, което е притежавало съседен имот, горепосочената индивидуализация на процесния имот не е достатъчна. Необходимо е било ищецът да посочи и кой имот по сегадействащата карта на възстановената собственост в землището на гр. Н. представлява претендирания от него имот. Видно от приетите по делото експертизи, на място ищецът е посочил, че претендира за имот с площ от 2,445 дка, който включва имот пл. № 0* по картата на землището, находящ се в м.„О” с площ от 1,078 дка /възстановен с решение на ОСЗГ-гр. Неделино № 833 от 26.04.2000 г. на ответника/ и части от други съседни нему имоти, а в исковата молба претендира за имот в м.”С” с площ от 1,795 дка, тоест с по-малка от посочената на място площ от 2,445 дка.
Липсата на по-точна индивидуализация на претендирания имот по действащата към настоящия момент карта на възстановената собственост в землището на гр. Н., прави неясно и напълно неизпълнимо постановеното съдебно решение- не е ясно за кой имот се е произнесъл въззивният съд, тъй като в диспозитива на решението му имотът е описан като нива с площ от 1,795 дка в м.”С”, без да е посочено кой имот или части от кой имот по действащата карта на възстановената собственост в землището на гр. Н. представлява имота, за който е постановено решението, както и без да има препращане за местоположението и границите на имота към някоя от скиците на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. Емил Е.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.2 от ГПК във връзка с чл.209 от ГПК, решението на Смолянския окръжен съд като постановено по нередовна искова молба е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото, след отстраняване на нередовността на исковата молба, съдът следва да назначи и изслуша нова съдебно-техническа експертиза, която след като прегледа евентуално съществуващите кадастрални планове на землището на гр. Н. и разписни листи към тях, емлячните регистри от 1928 г. и 1949 г. и документите за внасяне на имоти в ТКЗС- Н. , да даде заключение: 1. Съществуват ли стари кадастрални, комасационни планове или частични земеустройствени планове на местността, в която се намира процесния имот, стари геодезически и аерофотоснимки на имотите в тази местност, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици и има ли в местността трайни топографски елементи по смисъла на чл.18а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с оглед възможността съдът да се произнесе по въпроса дали правото на собственост в тази местност може да бъде възстановено във възстановими стари реални граници или в съществуващи стари реални граници- въпрос, който е от значение за допустимостта на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от лице, което евентуално няма право на възстановяване на собственост на земеделски имот в стари реални граници, 2. И. ли е и кога проекта на плана за земеразделяне на земеделските имоти в землището на гр. Н. и ако е изготвен- кога е обнародвано в Д. вестник обявлението затова /преди или след влизане в сила на решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 72 от 2003 г. на З. районен съд/- въпрос от значение за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /правният интерес на ищеца от предявявяването на такъв иск/, с оглед разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че лицата, които са представили в ОбС „З” решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ след обнародване на обявлението в ДВ за изготвения проект на план за земеразделяне, имат право само на обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ, но не и на реално възстановяване на притежавания от тях или от техните наследодатели земеделски имот, 3. И. ли записани в разписните листове към кадастралните планове имоти в м.”С”, м.”О” или м.”И” на името на наследодателите на ищеца- М. З. Б. /Расиме М. Б. / и нейния баща М, 4. И. ли декларирани от М. Б. в емлячния регистър от 1928 г. имоти в тези местности и ако има- с каква площ и при какви съседи, 5. И. ли декларирани от Р. М. Б. или от нейния съпруг Е/Здравко С. Б. / в емлячния регистър от 1949 г. имоти в тези местности и ако има- с каква площ и при какви съседи, 6. И. ли внесени в ТКЗС- Н. от Р. Б. /Минка Б. / или от съпруга й Е. Б. /Здравко Б. / имоти в горепосочените местности и ако има- с каква площ и граници, 7. Вещото лице да изготви комбинирана скица, в която да отрази имота, за който претендира ищеца /след уточнението на исковата му молба/, имота, за който се съдържат данни в кадастралните планове, в емлячните регистри и в документите за внасяне в ТКЗС, че е бил собственост на наследодателите на ищеца И. Б. и имота с площ от 1,5 дка, за който е постановено решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ на ищеца по гр.д. № 72 от 2003 г. на З. районен съд и отрази местоположението на тези имоти спрямо имотите по действащата карта на възстановената собственост в землището на гр. Н., 8. Вещото лице да даде заключение с каква площ е имота, за който има данни в кадастралните планове, в емлячните регистри и в документите за внасяне в ТКЗС, че е бил собственост на наследодателите на ищеца, каква част от този имот /колко кв.м./ се намират в границите на възстановените на ответника имоти № 0* и № 0* в землището на гр. Н. и каква част /колко кв.м./ се намира в други имоти и възстановени ли са те на други лица от ОбС „З”- гр. Н..
П. новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за допустимостта на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за имот с площ от над 1,5 дка /ако се претендира такъв от ищеца след уточнение на исковата му молба/ с оглед на факта, че по отношение на ищеца е налице висящо административно производство по възстановяване на собствеността върху имот с площ само от 1,5 дка в м.”С” в землището на гр. Н. този смисъл решението по гр.д. № 72 от 2003 г. на З. районен съд/, както и за допустимостта на иска, ако се установи, че ищецът няма право на възстановяване на собствеността в стари възстановими или съществуващи реални граници или ако с оглед разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ той има право само на обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ за имота, за който е постановено решението по гр.д. № 72 от 2003 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 34 от 19.02.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 393 от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.