РЕШЕНИЕ
№990
София, 14. януари 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1936 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 18.01.2008 г. по гр.д. № 2097/2007, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 08.06.2007 г. по гр.д. № 2455/2006, като е уважен предявеният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
Недоволен от решението е касаторът О. П. , който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че има правно значение неприлагането на плана от 1943 г., с който процесната част от имот е отнета за улица и е без значение обстоятелството, че истците не са обжалвали последния регулационен план.
Ответниците по жалбата Д. Д. Щ., Б. П. Г. и Н. П. Б. я оспорват, като считат, че правилно съдът е приел наличието на грешка в плана от 1984 г, тъй като неприлагането на регулационния план от 1943 г. е отчетено в следващия регулационен план от 1953 г., когато отчуждената част е върната към имота.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предвиждането на плана от 1943 г. за улица-тупик не е реализирано и повече от 40 години процесната част от имота на ищците не е отделена от останалата част и се владее от истците. Процесната част погрешно е заснета с акта за ПКО от 1998 г., тъй като не са били налице условията на чл. 86, ал. 1 и 2 ППЗТСУ (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че регулационният план от 1943 г. има пряко отчуждително действие. Това действие обаче не е безусловно. Това отчуждение също е под прекратително условие. Ако отчужденият имот не бъде завзет в установените от закона срокове и мероприятието, за което е отчужден, не бъде реализирано, предвижданията на следващия регулационен план се основават на кадстралната основа, както е направено с плана от 1953 г. Несъобразяването на плана от 1953 г. съставлява грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план от 1984 г., която правилно е установена от въззивния съд. Не е имало нужда истците да придобиват обратно процесната част по давност.
Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по касацията Д. Д. Щ., Б. П. Г. и Н. П. Б. следва да бъде присъдена сумата 200 лева разноски в касационното производство, както се претендира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд от 18.01.2008 г. по гр.д. № 2097/2007.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на Д. Д. Щ., Б. П. Г. и Н. П. Б., всички от П. сумата 200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.