Р Е Ш Е Н И Е
№ 855
София 14.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1184/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” Е. , град Л., подадена от пълномощника му адвокат С, срещу въззивно решение №131 от 15.11.2007 г. по гр. дело № 1019/2006 г. на Бургаския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ . Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички доводи и доказателства по делото. Неправилно е приел, че не е правоприемник на купувача на процесния имот през 1962 г. – Държавно автомобилно предприятие – Л. Това обаче не е от съществено значение, тъй като имотът е придобит и по давност. Имотът не е подлежал на земеделска реституция, тъй като е застроен.
Ответниците по касационната жалба К. Г. Ж., град О., В. К. Ж., град О., Ж. К. К., град О., Н. Д. Ц., град Б., Я. Д. Я., град Б., М. Я. Д., град В., Х. Я. Х., град О., Д. Х. Ж., град В., Г. Г. М., град О., З. Д. Я., град О., З. Я. Б., град С., Д. Я. Л., град Б., Г. Я. П., град О., Т. Г. Ш., град О. и М. Г. Я., град В., не са заявили становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение №201 от 31.08.2006 г. на Несебърския районен съд по гр. дело № 580/2004 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Л” Е. , град Л., за признаване за установено по отношение на К. Г. Ж., град О., В. К. Ж., град О., Ж. К. К., град О., Н. Д. Ц., град Б., Я. Д. Я., град Б., М. Я. Д., град В., Х. Я. Х., град О., Д. Х. Ж., град В., Г. Г. М., град О., З. Д. Я., град О., З. Я. Б., град С., Д. Я. Л., град Б., Г. Я. П., град О., Т. Г. Ш., град О. и М. Г. Я., град В., че дружеството е собственик на имот пл. №705 с площ от 1.3 дка и имот пл. №706 с площ от 580 кв.м. по плана на град О., като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесните имоти, тъй като не е доказал, че е правоприемник на ДАП – Л. , който ги е купил през 1962 г. Те не са придобити и по давност към датата на подаване на исковата молба, тъй като съобразно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е. от 1997 г.
Обосновано е прието с оглед на събраните доказателства, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл.127 ГПК/отм./, не е доказал собствеността си върху процесния имот. Правилен е изводът на въззивния съд, че при преценката на това дали определено имущество е влязло в уставния фонд на създадена по реда на Указ №56 за стопанската дейност/отм./ държавна фирма, се изхожда от изискванията на съответните нормативни актове, вкл. и подзаконовите такива, действащи към релевантния момент на волеизявлението на компетентния орган за включването на имуществото в уставния фонд. Твърдението на ищеца, че процесните имоти, които са били придобити чрез покупко-продажба през 1962 г. от ДАП – Л. , са били включени в уставния фонд на ДФ „Л”, чийто правоприемник е той, по реда на чл. 11, ал.3, т.1, б.”а” от Указ №56 за стопанската дейност/отм./ с решение №50/30.03.1989 год. на Министерския съвет, не са доказани. Според това решение държавната фирма е правоприемник на „Технологичен автомобилен комбинат – Л. ” от СО „А” – София, а не на Д. автомобилно предприятие – Л. Правилно е прието, че ищецът не е придобил имотите и по давност, тъй като според разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита – по отношение на тези имоти придобивна давност би могло да тече само занапред – от влизане в сила на разпоредбата /обн. ДВ, бр.107 от 1997 г./ В случая исковата молба е подадена на 02.12.2004 год. При това положение за основателността на предявения положителен установителен иск за собственост е без правно значение дали ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на земеделска реституция.
Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обоснован и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №131 от 15.11.2007 г. по гр. дело № 1019/2006 г. на Бургаския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.